Договор същност, значение, видове, сключване.

Двустранните правни сделки се наричат договори. "Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях."

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части.

Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Определение търпи критики в няколко посоки:

1. От юридическа гледна точка трудно се прави разлика му "да се създаде" и "уреди".

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2. Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка. Това означава да се унищожи д-р. Това става чз конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и чз възражение.

Някои теоретици определят договора като съглашение му две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка му тях.

- Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления.

- Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в договора страни.

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по договора имат задължения. При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права. При двустранните са задължени и двете страни. Повечето договори са синалагматични. А те са тези договори, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени.

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни. При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3. Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни. Възмезден е този договор, при който всяка от страните по него се задължава су насрещна престация. Не е необходимо двете престации да са еквивалентни. Договор за продажба, наем, залог, за превоз и т.н. Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са договорът за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4. С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС/фактическо състояние/ договорите се делят на формални и неформални. При формалните д-ри е необходима определена форма. Неформалните- не се изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на договора е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални. Консенсуални са тези договори, за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни. Договорът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни. Реален е този договор, за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА, предмет на договора.