``Доброто-порив към човека и свободата `` ,

Иван Вазов.

Съчинение разсъждение

В разказа си "Една българка", Иван Вазов разкрива човешката драма на една обикновена жена от народа и как тя успява да извърши своя тих и незабележим нравствен подвиг. Пистъпката и е продиктувана от човеколюбие, милосърдие и християнски морал.

В порива си към човека,загрижена за съдбата на ближния, баба Илиийца пренебрегва страха от смутното време и тъмната нош и се отдава на Доброто.Вазовата героиня се откроява със смелата си постъпка в контраст на всеобщия страх и на фона на жестокото посегателство върху човешкото достойнство.На грубостта на поробителите всеотдайната българка противопоставя своята удивителна неприклонност,породена от стремежа и дас тори добро.Поривът и към добротворчество е дълбото осъзната вътрешна потребност,която мотивира избора и на свободен по дух човек.

Основната мисъл, която Вазов се опитва да внуши на читателя, е че обикновената българска жена съхранява в себе си най-висшите човешки добродетели отзивчивост, милосърдие, родолюбие, нравствена сила, които я довеждат до мълчалив и скромен подвиг. И с подзаглавието на разказа (исторически епизод), и с първите редове Вазов внушава усещането за достоверност, за истинност на това, което разказва. Белетристът описва тревожното и опасно, размирно и неспокойно време, през което потери сноват из страната. В този момент авторът спира вниманието върху сцена на брега на Искъра турски конни заптиета не разрешават на група българки да преминат на отсрещния бряг на реката. Откроява се един образ на жена, около шейсетгодишна, висока, кокалеста мъжка на вид. В портретното й описание авторът загатва за героизма, който възрастната селянка ще прояви многократно през тази нощ. Тя с особена настойчивост моли турците да премине на другия бряг. Начинът, по който Илийца се бори, за да достигне до сърцето на агата, да го накара да разбере, че и тя е човешко същество, че страда и има нужда от помощ, доказва силата на вярата й в хармонично устроената човешка природа. По линията на милосърдието започва да се развива действието в разказа. Разбеснелият се властник тушира стореното добро с презрителното: Ай, влазяй, магарице!. Природната картина е в унисон със спокойствието, обзело Илийчината душа, след като агата разрешава да се качи в лодката. Искърът е сребърен от вечерните лъчи на слънцето, което през облаци отиваше да се скрие зад канарите на бърдото. Желанието на възрастната жена да стори добро, когато среща момъка, не се ражда веднага. Най-напред се пробужда майчиното чувство, след това идва появата на човещина в дните, когато мъжете са се изпокрили, а историята разказва за позорни предателства спрямо изпаднали в беда четници. Тя гледа милостиво четника, очите й се пълнят със сълзи и в този момент взема решение. Християнските й добродетели, нравствеността й на българка я карат да даде дума, че ще помогне на изпадналия в беда Ботев четник. Решението й е продиктувано както от чисто човешките й чувства, така и от родолюбивите пориви у нея: Божичко, закрили го, българин е, тръгнал е за християнска вяра курбан да става курбан да става..

Проявите на съчувствие и механизмът на зараждането на идеята за необходимостта да се стори добро са разкрити с психологизъм от Вазов. Въпросителните, които носи в съзнанието си измореният странник, безпокойството, липсата на надежда се предават на селянката. Тъкмо неговият прям въпрос: Бабо, в това село може ли да се скрия?, събужда у нея представата, че той е в опасна