Доброто - порив към човека и свободата

Разказът Една българка от Иван Вазон пресъздава трагичен за националната история момент- погрома на Априлското въстание и гибелта на Ботевата чета.Творбата поставя и тълкува проблема за вярността на човека към изконните национални и християнски добродетели тогава, когато голямата история се докосне до неговия живот.Това изпитание главната героиня на разказа баба Илийца, приема достойно чрез усилието да извърви докрай пътя на добротворчеството.За нея любовта към ближния стои на по високо от мисълта за собствения и живот.

Пътят към доброто преминава през преодоляването на границата между света на личното и света на другите; през надмогването на робския страх. С доброто си сърце, разтревожена за съдбата на ближния, баба Илийца пренебрегва страха си от смутното време и препядствията, които се изправят пред нея, за да може да помогне. Когато се страхува, човек не може да извърши добро. Страха сковава мисълта и тя трябва да го изхвърли от съзнанието си, да освободи мисълта си. Когато мисълта и е свободна българката ще е пълноценна за хората, които се нуждаят от нейната помощ.Така тя ще може да направи добро. Няма човек, който не го е страх, но баба Илийца осъзнава, че трябва да бъде смела. Смелостта не е липса на страх, а по скоро преценката, че нещо е по важно от страха.Тя контрастира със смелите си постъпки на фона на страхливите, покорствени и безприкословно подчинени селянки. На грубостта на заптиетата тя проявява удивителната си упоритост, неприклонност, породена от желанието и да стори добро.Тя има съвършенна ценностна система и благодарение на нея може да направи избора си. В творбата тя остава вярна на своя родолюбив и християнски дълг, на своето разбиране за добро.

I подтеза: Мотивът за добротворчество на Баба Илийца както и основната и причина да тръгне за манастира е преопределен от майчината любов, от изповяданите християнски ценности и родолюбивото чувство на героинята, личното и страдание болестта на внучето и, което се топеше и ставаше все по зле.В желанието си да намери спасение за него, нейната вяра се простира от магическата сила до вярата в Бог. Неочакваната среща в церовата гора представя баба Илийца като истински добра християнка и българка. Тя поставя на изпитание майчината и човешката съвест на баба Илийца.Героинята взема решението си под въздействието на милостивото си сърце, на вярата си в силата на християнското милосърдие, да помогне на бунтовника.Решението и да стори добро идва без вътрешни противоречия и терзания. Изборът и е напълно в духа на изконните национални добродетели.Обаятелния и образ и нейното добро и отзивчиво сърце, решителността, смелостта и готовността подтикват обикновена жена от народа в най срашните времена да тръгне за да спаси ако може два човешки живота.Бързането превръща присъствието на баба Илийца в разказа в един шеметен бяг.Тя е в надпевара с времето, в надбягване със смъртта.Тя е християнка, а дълг на добрия християнин е да помага на страдащите.Знае също, че право да моли за Божията милост има само този, който прави добро. Желанието и да помогне на четника е свързано и с надеждата, че Бог ще спаси внучето и. Тя чувства, че е единствената опора, както на четника, така и на внучето си. Те са еднакво безпомощни. С внучето я свързва кръвната връзка, а с бунтовника чувство за народната и религиозна принадлежност.Уповавайки се на помощта на Господ и Света Богородица - закрилница на майката и детето, баба Илийца бърза да спаси два живота да изпълни християнския си и родолюбив дълг.

II подтеза: Портретната характеристика на баба Илийца е многозначна: тя е индивидуализирана , създавайки очаквания у читателя за нейното поведение сочи нейната другост. Единствено баба Илийца е представена чрез конкретно описание сред останалите жени. В портретното й описание авторът загатва за героизма, който възрастната селянка ще прояви многократно през тази нощ.Лютибродчанките безприкословно се подчиняват на заптиетата и понасят жестокото посегателство върху тяхното човешко достойнство. Забелязва се контраст с баба Илийца, която проявява несъгласие и противоборство. При първата си среща с бутовника първоначалната уплаха на баба Илийца бързо изчезва и дава място на милосърдието и състраданието, които са в основа на човешката доброта. Проявите на майчинския инстинкт са оглеждането на момъка с очите на майка, вижда че лицето му е измахната и белдо. Неговият измъчен вид провокира множеството човешки чувства, които челопеченката изпитва не само в този момент, но изживява през цялата трудна и изпълнена с опасности нощ.Веднага се досеща, че е от ония, дето ги гонят сега. Тя проявява съчувствие, милосърдие, състрадание, доброта, човечност, майчина отзивчивост и жал, които авторът успява да постигне с обръщенията й - нарича го синко, сякаш намира в него своя изгубен син.Майчиното сърце вижда у младия бунтовник клетника, един млад българин жертвал живота си за свободата на България. Тя го гледа милостиво, очите й се пълнят със сълзи и в този момент взема решение. Християнските й добродетели, нравствеността й на българка я карат да даде дума, че ще помогне на изпадналия в беда Ботев четник. Решението й е продиктувано, както от чисто човешките й чувства, така и от родолюбивите пориви у нея: Божичко, закрили го, българин е, тръгнал е за християнска вяра курбан да става.. Читателят усеща, че тази жена, която бърза с утроена сила би могла да извърши подвиг в името на българското и вярата.