Доброто и злото, греха, наказанието и възмездието в творчеството на Йордан Йовков

В своето творчество Йордан Йовков поставя общочовешки и екзистенциални проблеми за живота и смъртта, за любовта и жертвата, за греха и изкуплението, за доброто и злото. Писателят създава образи на свободолюбиви личности., които имат свои разбирания за нравственост и морал, за добро и зло, за смисъла на живота. Те се противопоставят на нормите , изградени от общността, в която живеят. Йовковите герои са свободни да избират и да не се подчиняват на нравствено-ценностната система, създавана от векове. Те са бунтари, преодолели, сковаващите рамки на общността. Често това противопоставяне на общоприетите морални норми води до прегрешения. Съзнанието за извършения грях, води героите към стремеж към опрощение и нравствено възраждане. По пътя към изкуплението героите дават свои свидни жертви или самите те се превръщат в жертви на своите гибелни страсти. Йовков се дистанцира от нравствения максимализъм. Стреми се да изгради чрез героите си една своя представа за нравственост.

Йовков споделя тезата на Елин Пелин от Под манастирската лоза, че във всеки човек има и добро и зло начало, но разбирането му за любовта и греха, за възмездието и изкуплението е съвсем различно. Докато любовта при Елин Пелин любовта е основен закон на човешкото съществуване, у Йовков тя често е гибелна сила, пораждаща греха. Имайки смелостта да нарушат общоприетите норми и да извършат грях, Йовковите герои имат силата да извършат жертва. , да изкупят вината си в името на общочовешките морални ценности. Жертвата носи изкупление на греха в името на красотата и нравствеността. Такива са и героите от сборника Старопланински легенди, които се отличават от заобикалящия ги свят със своята красота и свободомислие. Йовков внушава изстраданата от героите истина, че грехът, жертвата и изкуплението са неделима част от човешкия живот. Темата за любовта, греха и възмездието са разкрити както в битово-социален план, така и на фона на легендарното хайдушко битие.

Поставени в пространството , което им е присъщо-планината, хайдутите се чувстват пълновластни господари. Там те създават свои закони, имат право на личен избор, който често пъти е несъвместим с нормите и правилата: " Но Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече, нито искаше да знае кое е грях и кое не е."/" Шибил/. Липсват предразсъдъци, съмнения, героите не познават чувството за вина и грях. Извършените постъпки оценяват според своите критерии, не разделят доброто от злото и греховете не тежат на съвестта им, защото те не ги разбират като такива:Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не е."/" Индже/. И Индже като Шибил погазва човешките закони. Той се идентифицира със злото, в което е затънал. Много са греховете му:Да биха се събрали костите на убитите, биха направили планина, кръвта би потекла като река. Може би най-тежкият грях на Индже е грехът на бащата посегнал на живота на собственото си дете. Посичането на сина, слага край на най-хубавото в живота на хайдутина - любовта на Пауна. Дори мощната сила на любовта не е в състояние да надвие променливата мъжка страст и жестокостта. Много злодейства извършва