Добро и зло в стихотворението Борба на Ботев

Христо Ботев е гениален български поет. С фундаменталните ценности, които той внушава чрез революционното си дело и произведенията си, той създава нова мяра за живеене. От първостепенна важност за българите става отечеството. Неговите идеи са изпреварили времето си. Те са толкова проницателни и задълбочени, че са добили статут на вечни и са актуални и днес. Стихотворението Борба представя света като трагично разполовен между глупостта и разума, между тираните и борците за свобода.

В стихотворението Борба Христо Ботев съпоставя доброто и злото. Борбата е осмислена като начин за правилно изживяване на битието. Лирическият Аз изобличава на преден план злото в света около него. Духовните ценности, в които всеки истински българин вярва, вече са изместени от материалните облаги. Затова и целта на Ботев е да представи двете позиции - злощастната ситуация, в която се намира голяма част от българския народ и малкото патриоти, готови на всичко за родината си.

Представата за злото, обсебило света на лирическия говорител, се постига чрез постепенно разширяване на обхвата на лирическото изживяване. В началото на елегията лирическият Аз представя собствената си преценка. Нечленуванато заглавие представя борбата, като неосмислено от всички начинание. Това се доказва и от изповедта на Аза. Екзистенциалните истини са сведени до неизживяната младост, до самотата на човека в света на лъжата и насилието. Използвания в творчеството на Ботев мотив за нещастието на българите зад граница се наблюдава и в Борба. Въпреки това Азът иска да помогне на отечеството си: кръвта се ядно в жили вълнува. Негативизъм се постига чрез инверсията спомени тежки и злобна ... памет. Христианската ценностна триада е заменена с неверие и отчаяние: ни любов, ни ... вяра, нито надежда. Това представя липсата на каквато и да било увереност в целите на Аза. Това е така, защото българина не е готов за промяна:

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Така Азът представя нелицеприятната действителност, която го обгражда. Промяната в лицето от Аз форма, на ти показва невъзможността да се промени ситуацията, без самите българи да я променят. Парадокса Свестните у нас считат за луди и глупецът вредом всеки почита представят абсурда, който се наблюдава в родината. Тази ситуация е нормална за отечеството. Липсата на духовни ценности е представена чрез описанието на богат човек. Еднородните части с молитви, с клетви, с думи лъжливи , които са казвани от този, който бога измамил представят неуважението и непочитането на христианските ценности.

За голяма част от българите злото е ценностна ориентация. За тях всичко ценно на този свят е материално. Дори служителите на Бог се кланят на обществен ... мъчител, който обаче е богат. Учителя, символ на знанието и доброто, е сравнен с дивак. Това е така, защото и той не следва сърцето си, а винаги прави това, което не ще му донесе никакви неприятности. За тези хора висша ценност е: Бой се от бога, почитай царя!. За тях страх от бога било начало / на сяка мъдрост. Грешните морални закони, които те следват кара лирическият Аз да се чувства изолиран и безпомощен. Сънародниците му са представени като стадо от вълци във овчи кожи. Вълкът е диво животно. Диви са и по своя начин на мислене и българите. Вместо да се оттърсят от робството, те искат просто да си живят мирно, подчинявайки се на царя. Връзката със Соломон, който е известен със своята тирания и безкруполност, представя поробителя.

Лирическият герой разглежда и борбата на разума и съвестта срещу идеологията на злото. Отрицанието Свещена глупост, отнасящо се до поведението на