ДОБРИ ВОЙНИКОВ. КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"

1. Добри Войников и развитието на българската възрожденска драма и театър

Театърът в България се заражда през 60-те и 70-те години на миналия век под влиянието на външни културни фактори. Първоначално пред публиката се представят театрализирани диалози с битов, нравствено-поучителен, научен или патриотичен характер по гръцки образец. Диалогът вече е познат като литературна форма от съчиненията на Н. Бозвели Мати Болгария" и Просвященньiй европеец" и от творчеството на Славейков.

Първият театрален диалог, представен през 1848 г. от Й. хаджи Константинов Джинот, допада на публиката и става част от тържествените училищни ритуали. Примера следва младият учител Д. Войников. На 17 януари 1863 г. в Шумен в една от стаите на Девическото училище под негово ръководство се разиграва самостоятелен диалог с участие и на духов оркестър. Условията са примитивни, декор и костюми липсват, сценките са кратки и с елементарно съдържание, но имат огромно въздействие върху жадната за забавления публика. Още с появата си театърът предизвиква бурни спорове в българското общество. Според горещи почитатели като Д. Войников, той е много необходим на българина, едно от условията за развитието на един народ". Ползата от театъра Войников вижда в това, че и без особени усилия неукият народ може да научи за своето минало, за подвизите и достойнствата на предшествениците си и това ще му помогне да започне да усеща нуждата за народното възраждане и да чувства необходимостите за народното развитие". Театърът може да даде на всеки най-благородни уроци" чрез примери от живота. Най-важното му предназначение е, че кара всеки да осъзнае своя дълг към отечеството и народа. Поради всичко това Войников определя театъра като всеобщо училище" и през целия си живот се бори за изграждане на българска традиция в тази културна област. Възгледите си излага в статията Българското позорище", публикувана във вестник Дунавска зора", бр. 27, 1868 г.

Като неутвърдена новост театърът има и своите отрицатели. Т. Икономов изразява тяхното мнение във в. Турция", бр. I от 1866 г. Според него, театърът би отклонил учениците от основната им задача учението, вреди на ума, като го учи да се мени съобразно ролите; театралните занятия унищожават нравственото достойнство на човека..., създават празни хора, които са бич за обществото". Колкото до актьорската професия, според Икономов, с нея се занимават най-лекомислените хора... не знаят друго достойнство освен одобрението на зрителите си... празни хора, които са бич за обществото..."

Срещу театралните представления се обявяват туркофилско настроената интелигенция и чорбаджиите. Те се страхуват, че масовите посещения на постановките ще нарушат реда в империята, а може да доведат и до бързо разпространяване на революционни идеи. Не го приемат и обзети от суеверие стари хора.

Въпреки неодобрението сценичното изкуство се утвърждава и печели нови привърженици. Това стимулира българските възрожденски писатели да започнат усилено да превеждат пиеси от гръцки, френски, немски и руски автори Наполеон Бонапарт" на Ал. Дюма, Дворянски вибори" на Д. Бранкович, Велизарий" на К. X. Траудцен, Памела оженена" на Голдони, особено популярната Многострадална Геновева" и др. Тези драми се нагаждат" според вкуса на българската публика, която търси аналогии с родната действителност и реагира много емоционално, когато ги открие. (Да си спомним Представлението" от романа на Вазов Под игото".) Обичайна