Добри Петров Чинтулов

(Х.1823-27..1886)

Роден в Сливен в семейството на дребен занаятчия. На 13 год. Напуска училище, за да помага за издръжката на семейството си. Под влияние на разкази на завърнали се от Русия (1829-30) сливенски емигрантски семейства решава да продължи образованието си в Одеса. През 1839 заминава за Търново, Където учи 6 месеца. След това отива в Букурещ. Към средата на 1840 пристига в Одеса. Учи като стипендиант в Одеското околийско класно у-ще (1840-43) и в Херсонската духовна семинария (1843-49). В Одеса Чинтулов формира своя патриотично-борчески мироглед и изявява поетическия си талант. През пролетта на 1850, след няколкомесечен престой в Браила, зе завръщав Сливен, където учителства до 1857. Проявява се като учител-реформатор-преустройва местното учебно дело. Преподава бълг. език, история, география, физика, математика, геометрия. Въвежда изучаването на руски език. Взема дейно участие в борбата против гръцкото духовенство, в организирането и развитието на читалището в Сливен. Ненавиждан от османските власти и бълг. чорбаджии Чинтулов е принуден да се премести като учител в Ямбол (1857-61). От 1861 отново учителства в Сливен. Участва като общоградски представител в черковния събор в Цариград (1871) за учредяване на независима бълг. екзархия. С възторг посреща освободителните руски войски и ги приветства със словото на руски език при влизането им в града. Умира в Сливен.

Поетическото наследство на Чинтулов се състои от около 20 стихотворения. Някои негови творби не са стигнали до нас- на два пъти е принуден да изгаря ръкописите си. С изключение на Стара майка си прощава със сина си, Изпроводняк на едного българина из Одеса и Китка от Балкана, поместени в Цариградски вестник. Чинтулов не е обнародвал други свои стихотворения. Творбите му, повечето от които се изпълняват като песни, през Възраждането се разпространяват тайно в преписи. Като положително Чинтулови се смятат Стара майка си прощава със сина си , Изпроводняк на едного българина из Одеса, Китка от Балкана, Вий, граждани честни, Възпоминание, Стани, стани, юнак балкански, Къди си, вярна ти любов народна?, Двама приятели, Българи-юнаци, Българийо, мила майко, Богдане, мой мили сине, Изяснило се небето, За срам на чуждите езици, Патриот, Ти, вечно пътниче, Надгробен надпис, както и някои стихотворни откъси. Според някои лит. Историци спорно е авторството на стихотворението Вятър ечи, Балкан стене.

Със стихотворенията на Чинтулов бълг. поезия навлиза в етап на трайни творчески постижения. Той е първият бълг. революционен поет-лирик. Творчеството му минава през 2 периода. През период- в Одеса и в Сливен (1853-56)- той пише патриотични творби с интимна, историческа и революционна тематика; през период пише песни с интимен характер, сатиричен и елегично-патриотичен характер. След стихотворението Вий, граждани честни, написано в духа на агитационно-просветителската даскалска поезия, Чинтулов създава романтични патриотично-просветителски песни с мотив прощаване.