Рефолюционните песни живеят от много поколения и до нашата съвременност.Те са богати на смисъл и художествено внушение,защото носят порива на борбите за освобождение,стремеж към братското единение на балканските народи в общите усилия към възход и народно добруване.

Един от революционерите и със завидна творческа съдба е Добри Чинтулов.Неговите песни са станали съставка от въздуха,ко?то дишаме като роден,сртуя от изворите,които откърмят чадата на българската "ма?ка юнашка".Ако всеки вникне в собственото си вълнение,ще открие съзвучие с представата,която поетът ни внушава за българите.Тук се проявява на? - голямото изкуство на твореца,де?ствената сила на патриотичното му чувство: от темата на бунта,на справедливия бо? за свобода.То? е извел образа на своя народ в по - дълговечни измерения - величав,силен,неудържим.Открил е досто?нството на българската сила в битки и творчество.Биографията на Чинтулов е с оскъдни факти за нашето време.Едва 16 годишен с научен малко гръцки език,то? тръгва към Русия "да си търси честта (късмета)".Остава в Търново за няколко месеца като рата?,защото няма пари да продължи.Там той се докосва до развалините на старата столица,до миналата свобода и големите идеи и образи от Паисиевата история.

След това отива в Одеса за да се образова.Там вече са много от българските младежи като Найден Геров,Ботьо Петков,Никола Михайлов и още много бъдещи възрожденци.

"Възстановяването на България" става тяхна лелеяна мечта.

В Одеса пише трите си първи творби: "Стара майка се прощава със сина си","Изпроводяк на едного българина из Одеса" и сатирата "Китка от Балкана".Те ни вълнуват с естествената си емоционалност,с юношеското му чувство в което майка,роден град,природа,народ живеят в неразривно единство.В "Стара майка се прощава със сина си",разкрива за една балаканджийка,която му дава сили да пренебрегне близките си и да иска да опознае света,да открие смисъла на човешкото съществуване.Чинтулов описва духовното величие на майката,нейното страдание,притихнала жертва,срещу раждането на възрожденските пориви на младото поколение.

А в "Изпроводяк на едного българина из Одеса" е създал сложна емоция - тъга от раздялата с другарите и радостта от идващите срещи с родина и роднини.Сърдечната атмосфера на отношенията на българските младежи в чуждия град,раздялата,носталгията активизира образа на родната природа в идеализирани черти.Предусещане на идващата свобода не може да се таи и да се къта.Чинтулов поверява призива си на песента като изпитан вестител на робите,екват песни,които се възприемат като химни на революционен възторг като "Стани,стани,юнак балкански","Българи юнаци","Къде си вярна ти,любов народна".Свидетели сме на едно вече неделимо общуване на творец и народ.В националноосвободителната борба Чинтулов навлиза в света на своя народ с тревожен въпрос:

"Къде си,вярна ти любов народна?