До моето първо либе от Христо Ботев

Драмата на една епоха минава през сърцето на Христо Ботев, преминава в негова лична човешка и творческа съдба. В своите стихотворения той създава безсмъртни образи, величави със своята безпределна любов към родината и свободата, със силата на революционния си замисъл и дълг към отечеството. Героите в неговите торби знаят силно да любят и мразят.

В стихотворението "До моето първо либе" се откояват два мотива.Този за песента караща лирическия аз чувства погубена своята младост и пеенето което би разпалило любовта в опустошеното сърцето на Аза.

Според Ботев истинска стойност на човешкия живот придава сужбата в името на великия идеал.Защото пред картината на народните страдания и мъки могат да загубят значение и черните очи , и красотата , и хубавият глас на любимата. Думите й за обич се превръщат в думи отровни, а някогашните любовни полуди в повод за срам.

"...Забрави туй време'га палачех

за поглед мил и аз въздишка:

роб бях тогаз-вериги влачеше

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калата увирах!...."

Любовта на може да проникне в една ограбена,опуштошена и измъчена от робската дествителност душа.Духовния свят на лирическия аз е пуст и мъртав,подвластен на страданието и скръбта.Дори обичта не може да стопли и съжеви едно "сърце зло в злоба обвито" злобата енесамо около човека но и тя се намира и в неговата душа.

Образът на либето не е конкретизиран,тя е като видение което покорява с младостта и очораванието си,със своя "глас чуден".Независимо от това че аза нарича гласа и чуден тои не може да го накара да се върне обратно към любовта.Неговата душа копнеее единстветно само за гласът на "гората" и на "сиромаси".Стеанията на "гора и шима",епохът на "бури вековни" израстват като мащабни символи на свободата,като единствена достойна алтернатива за