"До моето първо либе" (анализ)

"До моето първо либе" е стихотворение на възрожденския поет и революционер Христо Ботев,публикувано за пръв път във вестник "Дума на българските емигранти" през 1871 година.В него са засегнати проблемите за желанието на човек да намери своето място в обществото,изборът на свободната личност да жертва всичко в името на свободата,както и мястото на любовта в живота на един борец.Основните образи,върху които е изградена творбата,са образувалият се триъгълник на мъжът,жената и борбата.

Стихотворението е творба,в която героят за пореден път е натоварен с емоционалност,разпъвана между отрицанието и утвърждението.Драмата на героя е външна формулировка на предварително направения избор.

В първите три строфи лирическият герой описва света,който е решил да остави зад гърба си - тогава,когато е робувал на любовта си към девойката.Метафорите "в сърце отрова","в калта увирах" и "сърце в злоба обвито" внушават на читателя,че той ненавижда миналото си,защото тогава се е чувствал зле."Млад съм аз,но радост не помня" - за него изминалото време е изгубено безвъзвратно,а неговата младост няма дас е върне.Любовта е еквивалентна на робството : "роб бях тогаз - вериги влачех".Лирическият герой не отрича любовта като цяло,а само тази,която е на битово равнище,тази,която е непълноценна и принизява личността.Той решава да се бори за емоционална и физическа свобода,тя за него е приоритет и смисъл на житейския му път.

В четвъртата строфа лирическият герой противопоставя гласовете на либето и народа.Неговата любов надмогва семоейно - интимния кръг и намира по-широки измерения,той се чувства призован от тези,които имат нужда от защита:

Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ликак пее гората?

чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там! - де е се с кърви облено!

Лирическият герой вече е преодолял въздействието на любимата си : "О,махни се с тез думи отровни",за него сега има нови приоритети : "песни за нови теглила".Но въпреки това той таи надежда,че тя ще го разбере,ще застане рамо до рамо с него и няма да му се налага да прави трудния избор.Чрез анафората на глагола в повелително наклонение "запей" той поставя ултиматума на любимата си :

Запей и ти песен такава,

запей ми,девойко,на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сирота вдовица,

и как теглят без дом дечица.

"Запей,или млъкни - махни се"

Чрез описание на трагичната картина на робстовто,героят цели да трогне либето си,за да може тя да стане съпричастна със съдбата на страдащите.Той е готов на висше себеотрицание,на саможертва,на която придава героично - величав смисъл,и на отказ от всичко,което ще го отдалечи от борбата за свобода.

Романтическото съвместяване на бунт и гибел е обяснението за опиянението от героичната смърт.Бунтът е като природна стихия - така героят го представя с неговата първична сила.Борбата се явява едновременно като апокалипсис : "Там...там буря кърши клонове",но също така и като катарзис :

... и смъртта й там мила усмивка,