До каква степен Ксенофонт и Аристотел отговарят на въпроса за съизмеримостта на стоките

В икономическото съзнание на Ксенофонт има противоречивост.От една страна той е привърженик на натуралното стопанство,а от друга смята,че паричната размяна е нужна само колкото да обслужва аристокрацията.Съизмерването на стоките чрез функцията на парите е хубаво като идея,но Ксенофонт е първият,който е осъзнал една от другите функции на парите,а именно превръщането им в съкровище.Трупането на богатство е присъщо качество за човешката психика,което води до опорочаване на идеята за общата съизмеримост на всички стоки.Вследствие на което възниква социалното разделение на бедни и богати например,както и други чисто икономически проблеми.Аристотел също е привърженик на натуралното стопанство.За него производството трябва да е насочено към собствено потребление и да се разменят само излишъците.Според Аристотел хрематистиката е основно зло,но той се придържа към фактите от реалността и не отрича присъствието на парите.За него размяната е нещо естествено и неизбежно за едно общество,а тя би била невъзможна без някакъв механизъм за изравняване,без общ съизмерител.И двамата мислители не отричат присъствието на паричното обращение,но смятат,че към него трябва да се подхожда внимателно и да се създадат механизми,които да минимизират отрицателните ефекти върху обществото.Парите са много добър всеобщ еквивалент,служещ за съизмерване на стоки и по-удобна размяна,но превръщането им в съкровище променя тяхната основна функция и води до редица отрицателни ефекти,проявяващи се както в социалния живот на обществото,така и в чисто икономически аспект.Този проблем както виждаме и до днес продължава да стои отворен и едва ли някога ще се реши.Парите не са идеалния начин за размяна,но по-добър все още не е измислен.