Алеко Константинов създава един герой, сътворен с много обич и вдъхновение, който, макар и пълен антипод на автора си, му донася незабравима слава. Не е трудно да се открият източниците за творческото въображение на писателя, защото Бай Ганьо е по-скоро творение на действителността, отколкото на писателя. Алековата заслуга е в навременното му взиране в епохата, в нетърпимостта на чувствителната му и честна гражданска съвест към пошлото, грубото и прагматичното. И понеже главната му надежда е, че кога да е, ще бъде оценен по достойнство, както отговаря на Иван Шишманов, Щастливеца ситуира новия герой на събляклата агарянския ямурлук България на страниците на художествената литература.

Алеко се увлича по пътешествията, мечтае дори да направи околосветско пътуване. И тази страст по чуждото и невидяното, по далечното и екзотичното, по отдавна свободното и цивилизовано друго пространство е естествена, след като векове наред българинът е отправял своя взор най-много до хоризонта на своето родно място. Дошлата свобода отключва жаждата за движение, за промяна, за удовлетворение на човешкото любопитство към чуждия начин на живот.

Бай Ганьо също е обзет от желание да пътува. Какво ли ще стане, ако двамата - Алеко и човекът с дисагите, се срещнат? Едва ли обаче те биха се срещнали, защото двамата имат различни интереси, респ. пътища. Единият иска да научи повече за чуждите нрави и култура, а другият продава, скъперничи, сякаш иска да подчини чуждия свят на нашата култура. Европа трябва да научи повече за Балканите. Но ето че двамата пътници се срещат. Единият се превръща във вдъхновение за другия. Да отидеш чак в Чикаго и там да видиш, че до една маса в кьошето седи по турски върху сандък, постлан с килим, някой си българин Ганьо Сомов, с антерия, с широк червен пояс и безконечни сини шалвари... Е, това се казва щастие! Не стига, че преди малко си видял чудото Ниагара и си благодарил на Бога, че си доживял да го зърнеш, ами сега и това - да отидеш в Чикаго, и там да откриеш нещо, което отдавна си търсил да намериш - прототипа на своя литературен герой. С какъв ценен товар ще се завърне любителят на пътешествията от далечната земя - с хрумналата идея за бай Ганя.

Вазов създава галерия от типове и нрави български в повестта Чичовци, а Алеко успява да създаде типовия образ на балканските нрави само чрез един-единствен герой. Успехът на Щастливеца се дължи на намерената подходяща среда, в Която е поставен Бай Ганьо - в пределите на европейското. Авторът се досеща, че за да внуши нещо истинско, да създаде нещо колоритно, то трябва ярко да контрастира на фона, върху който ще бъде изобразено. Затова търговецът на розово масло, въоръжил се с достатъчно хитрост, пресметливост, подозрителност и нахалство, натъпкал шарените дисаги със скъпоценните мускали, може вече да хваща трена за Европа. Но защо за Европа - ние къде сме? Като че ли не принадлежим на нито един континент, все не си знаем географското местоположение. Мислим се за европейци, а пътуваме към Европа. Тя ни мисли за ориенталци, а пък митническият служител от Нюйоркското пристанище предизвиква гнева на Алеко, защото ни смята ту за унгарци, ту за руси, ту за турци. Но колкото и Европа, и светът да не са чували за младата ни държава, Бай Ганьо ще им покаже къде се ражда розовото благоухание и какво значи булгар.