Алеко Константинов

До Чикаго и назад

В Париж... Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? - Да ви кажа: ако

бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво

значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова

невесела история, щото би рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който искал

би да прозвучат моите леки, хвъркати бележки.

Сърбия минуваме нощно време и, разбира се, нищо не виждаме от нея, па и

сред пладне да я пресечеш - не е интересна. По железниците в Австрия се срещаш с

една развалена, с фелдфебелска надутост паплач от чиновници, които са наклонни

да ти пакостят дотогава, докогато не им въвреш в очите някой фиоринт (помниш ли,

Филарет Филипич, виенската гара?), след което са готови да извършат милион

мерзости, за да ти угодят; в състояние са да изтикат цял куп недосетливи пътници

от някое купе и да ти го предоставят на твое единствено разположение... В тези

железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които,

щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат

своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и

неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти

поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш

ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: "Нам време съ мъ

свадеск ку гуверну русеск" - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше

Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената

доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?... Но за

изпроважданието ни на софийската гара все трябва да се кажат две думи: как да се

случи този ден (помня го - 20 юний) да се венчава Кольо, че и той да тръгва на

път с младата булка (бог да я прости) - та като се набра на гарата онзи ти свят,

напълни се перонът, че като почнаха ребятата да пеят, а особено като запяха

тъжно и милно:

Прощавай, сбогом, мила родино,

ази отивам в страна далечна...

е, иди, че не се вълнувай от тия приятелски чувства. В този момент искаше

ми се да прегърна целия свят... и ми се замъглиха и премрежиха очите. Истина ви

казвам, питайте ребятата, разтъжих се!... Почнаха се прощавания, цалувки,

пожелания... Аз въобше съм си малко свитичък, а в тази минута до такава степен

се слисах, щото твърде е възможно да съм се разцалувал с някой непознат, а да

съм забравил да си взема сбогом от най-ближните си. Нейсе!...

В Париж вече узнахме, че с парахода "La Touraine" ще отпътуваме за Новия

свят. Параходите на "Compagnie Generale Transatlantique" са си спечелили

съвършено заслужено названието плаващи дворци, а пък "La Touraine" е

най-големият, най-разкошният, но и най-скъпият от тези параходи. Ние въобще

бяхме в този момент въплътено нетърпение, а пък известието, че ще пътуваме с

разкошния плавающ дворец, съвсем разстрои нервите ни. Кой гледа Париж!

Съмнало-несъмнало, ние търчим към гарата St. Lazare, отгдето часа в 9 1/2

специалният трен на параходното дружество ще ни отведе в Хавърското пристанище.

Цели два часа чакахме на гарата. Тренове дохождат, заминуват и всякой сигнал

като че изсвирваше в сърцето ми. Половин час до тръгванието почнаха да капят

един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия свят. Какви не щеш

нации и езици: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, та

и наша милост. Тук една група младички, хубавички калугерици-полячки отива в

Чикаго; там тълпа мъже и жени се качат по широката каменна стълба и с

всевъзможни смешни и печални жестикулации изчезват в отделенията на гарата, без

да се чуе един звук от тях: това са роднините и приятелите на една компания

глухонеми, които отиват да посетят изложението и да участвуват в конгреса на

глухонемите. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и

баронеси, с по четворица valet и femmes de chambre, тьрговци-спекуланти,

обикновени туристи, патери и сестрици, художници и занаятчии, които не Чикаго, а