До Чикаго и назад

Българинът и светът (родното и чуждото)

Съществува схващането, че кръгът Мисъл, представен от знаменитата четворка д-р Кръстев, П. Яворов, П. Славейков и П. Тодоров, пръв в българската литература осъществява едно европеизиране и приобщаване на нашето словесно творчество към световното. Това става чрез насочване към интровертния свят на човека, към вечните идеи и ценности, към общочовешкото. В този смисъл обаче можем да потърсим това приобщаване на българската към световната литература по-рано, в творчеството на Алеко Константинов. В До Чикаго и назад той не само сюжетно изнася действието извън България, т. е. пресъздава една чужда действителност, но и поставя проблеми, които вече имат универсален характер, които засягат не само българина и България, но и човека и света.

Пътеписът ни дава възможност да направим някои интересни наблюдения за проблемите, които вълнуват тогавашната българска интелигенция, виден представител на която е пътеписецът за човека, за неговата лична свобода, за отношението на обществото към него, за обществения прогрес и личността. И Алеко е жаден да види как другите общества и цивилизации са решили тези проблеми, може би именно поради факта, че един народ най-добре се самопознава в контактите си с другите народи. Така в До Чикаго и назад пътешественикът Алеко Константинов изобразява Америка. Но в описанието на нейната социална, политическа и културна действителност българинът Алеко прави една съпоставка с България, с българското обществено развитие в първите десетилетия от градежа на младата българска държава. И най-накрая - в пътеписа хуманистът Алеко Константинов разсъждава върху бъдещото развитие на човечеството.

Имайки предвид всичко това, бихме могли да поставим въпроса Защо е написан пътеписа. От една страна До Чикаго и назад е плод на индивидуалната страст на писателя към пътешествия, на неговата любов към далечното и непознатото. В една анкета на литературния критик Иван Шишманов, срещу въпроса, коя е любимата му миризма, Алеко вписва: миризмата на параходите и железниците. И наистина страстен любител на родната природа, авторът също така е и страстен откривател на нови светове. Америка представлява за писателя един наистина нов и в много аспекти невероятен свят, чужд на всичко, което му е познато. Затова и чрез някои авторови наблюдения и разсъждения, пътеписът отразява и тогавашния преломен за българската държава момент търсенето на държавно-политически модел за развитие на България. Тези моменти от До Чикаго и назад разкриват будната съвест на Алеко, неговата истинска загриженост за бъдещето на българската действителност. В тази своя загриженост писателят обаче не се ограничава само в рамките на националното, а изразява и своите тревожни мисли за човешкото бъдеще.

Логично възниква въпросът защо До Чикаго и назад, ограничен тематично в рамките на пътеписа като жанр, позволява на Алеко Константинов да се занимава с тези проблеми. Писателят става новатор в този жанр. Пътеписът като жанр се появява през Възраждането и има предимно познавателна функция задоволява любознателността на българина, дава информация за географското местоположение, историческите забележителности, за икономическото и културното развитие на някакво непознато на читателя кътче от света. При