"До Чикаго и назад" от Алеко Константинов

Алеко Константинов има верен усет за социалните правд,реагира спонтанно с възмущение и протест срещу пророците на обществото.в което живее.Пътуването до Америка през 1893г. е било значимо събитие за българина. Малцина обаче поемат през Океана "да дирят щастието си в страната на милионерите". далеч от неуредиците и беднотията в новосвободното отечество, а дда се насладят, да проумеят и повярват в достиженията на цивилизацията и пренесат чутото и видяното в родината. "До Чикаго и назад' е една от най-забележителните творби в българската литература. "хвъркатите бележки" на Алеко Константинов се провръщат в пътепис, след което писателят се завръща в родината си през 1893г.

В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов споделя бъодушевлението си от трогването за Америка и непосредствните си впечатления от Новия свят. Тази нова, притегателна земя предизвиква ту възторг от неповторимите природни красоти и изумление от технитенчести постижения. Колкото и да е привлечен Алеко от новото и непознатото, събудил,страста към пътешествието, е мястото на човека в новата действителност. Безкомпромисен, критичен към заобикалящите го явления в родината му, той тръгва за Америка с надеждата тя да му открие чудото на едно по-цъвършенно и разумно устроено общество. Действително това, което е плод на човешкия труд-"колосалният" Бруклински мост,"грамадни и с прекрасна архитектура"сгради,разкошните и удобни "тронове", се оказва незначително в сравнение с изложението в Чикаго, което надминава очакванията на автора. Първоначалното му описание от чудостите, сред които попада, постепенно обаче охладняват. Трезвият поглед наделява, идеализмът отстъпва пред конституцията за недостатъците на тогавашната цивилизация. В сърцето му противорвчивво съжителстват смайването пред красивото, съграденото с ум и фантазия, и тъгата. От една страна, тя е продиктувана от изостаналостта на България. При срещата сис новия свят аворът е разочарован от наблюдаваните контрасти в американската действителност. Но когато Щастливеца вижда чудото- Ниагара,душата му се изпълва с възхищение пред величието на природата. Още преди сращата си с Ниагара Алеко сравнява образа на водопада с нещо непознато за него:"Не съм бил и не зная какво сеща човек...","не съм се женил и не зная какво сеща момукът..." Пътеписът толкова много иска да види чудото на природата, че се отказва дори от рая и на молбата на свети Петър отвръща с лек хумор:"Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара:" метафорични епитети и сравнения внушават художествената представа за бойествената красота на природното чудо. Щастливеца мечтае да види как б изглеждал водопада през ноща. Писателят извисява образа на вечната красота на земния рай пред краткостта на човешкия живот:"Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъй да те видя!..." Критичния му поглед оценява положителното:реда,чистотата. Дори не сдържа емоциите си:"Е, да ги разцелуваш тези американци!" Разбира и ролята, която заема отношението на американеца към труда:" Всяко занятие е почтенно." Но е разочарован, че стимулът на човешките възможности, са парите. Тревогата на Алеко, изпълнен с обич към хората и живота, е"какво ще стане с ... личността". Бъдещето му се струва неуютно:"У-У! Студено!"

Алеко Константинов описва чудото на природата по блестящ начин. Неговият пътепис "До Чикаго и назад" е вълнуващо "пътуване" за всеки читател към Новия свят, видяно от Щастливеца като необикновенно преживяване.

От пътуването си до Чикаго "и назад" Алеко Константинов се връща с противоречиви чувства:"Долу Ню Йорк!" -"трескавия","бесния", и в същото време с "надеждата" отново да зърне Ниагара, с нова страст за пътешествия в търсене на ключа за по-щастливо бъдеще на човечеството.