История на творбата

Джовани Бокачо остава в в паметта на световната литература преди всичко с новелистичния си сборник Декамерон. Той не само и просто обновява жанра на новелата. Бокачо, като заимства, усвоява и преработва огромния опит на средновековния роман и средновековната новелистика (а също и обръщането към античния роман и към източната приказка), полага основите на новата европейска проза и даже дава сюжетите на новата драматургия.

Бокачо е работил върху съставянето на Декамерон през 1349-1353 г. Като конкретен подтик за създаването на тази книга са впечатленията от разразилата се през 1348 г. Страшна чумна епидемия, известна в историята като Черната смърт.

Заглавието на Бокачовия сборник Декамерон е свободно съчинена словесна конструкция от старогръцки и се превежда като десетоднев. Подзаглавието Принц Галеото (италианска транскрипция на името на рицаря от артуровския цикъл романи Галахад - откривателя на Свещения Граал) определя и тематичната насока. Бокачо рекламира Декамерон като книга за разтуха, насочена към интимен читателски хоризонт, възторгваща душата, възпитаваща в почитание. Самият автор във Въведението дори определя и аудиторията си - той предназначава своите новели за прелестните дами. Бокачо тук дава израз на желанието си благонравието на аристократичната куртоазна култура да бъде ангажирана вече да изпълнява нова роля - хуманистичната мисия да култивира човешкото достойнство като естествена добродетел.

Насочване към проблемите на действителността

Джовани Бокачо първи създава художествени творби, третиращи герои, събития и проблеми на своето време. Още с Елегия за мадона Фиамета той предлага на читателската аудитория психологическата история на една своя съвременница. А още от Въведението на Декамерон Бокачо решително снизява повествованието и тясно го свързва със съвременността, със злободневна тематика. Книгата му художествено регистрира нарасналата основна роля на търговско-градското съсловие. Писателят ангажира творбата си с проблемите на непосредствения живот на своя съвременник, с неговия бит, навици и ритъм на живот, тревоги и радости. Като избира за отправна точка най-потресаващото събитие случило се по време на неговия живот, - чумата във Флоренция през 1348 г., Бокачо разгръща вълнуващата неговите съвременници тематика за съприкосновението на човека със силите на съдбата в пределни ситуации, когато най-добре се проявяват човешката мярка за разбиране на доброто и злото.

Насочване към проблемите на действителността

Джовани Бокачо първи създава художествени творби, третиращи герои, събития и проблеми на своето време. Още с Елегия за мадона Фиамета той предлага на читателската аудитория психологическата история на една своя съвременница. А още от Въведението на Декамерон Бокачо решително снизява повествованието и тясно го свързва със съвременността, със злободневна тематика. Книгата му художествено регистрира нарасналата основна роля на търговско-градското съсловие. Писателят ангажира творбата си с проблемите на непосредствения живот на своя съвременник, с неговия бит, навици и ритъм на живот, тревоги и радости. Като избира за отправна