ДЖОВАНИ БОКАЧО - „ДЕКАМЕРОН” ЛЮБОВТА - „СВЯТО” ИЗКУШЕНИЕ ЗА ПЛЪТТА И „ГРЕХОВНА” СЪБЛАЗЪН ЗА ДУХА
За Джовани Бокачо женското присъствие в живота на мъжа има други стойности. Тя е не само красиво изкушение за плътта, но и естетическа наслада за духа. Ренесансовият човек открива свободата на любовния порив, в който равноправен участник е и жената. Кастовите и династични различия започват да се рушат. Любовта става достояние на всички. За интимния порив на сърцето йерархични социални прегради няма.
В първа новела (четвърти ден) на „Декамерон” Джовани Бокачо разказва за любовта между Жизмонда - дъщеря на княз - и обикновен слуга. Героинята дръзко защитава правото си на любов. Тя се чувства вътрешно свободна и говори открито за интимния свят на човека, оказал се еднакъв и за мъжа, и за жената: „Твърдите, че той е човек с неаристократичен произход, но нима това е недостатък... Не бедността, а богатството отнема добродетелта на човека. ”
Социалната предопределеност на родовия произход за Бокачо не е определящо условие за личностните качества на индивида. Произходът, бил той аристократичен или плебейски, е по-скоро независещо от човека обстоятелство, което го дарява с живот. Поземленото аристократично право не носи като наследствен дивидент интелектуален потенциал. Още по-малко приоритет в любовта може да има само човек със знатен произход. Това е новото, ренесансово разбиране за човека и любовта на Джовани Бокачо. Съсловните различия отпадат. Любовта е могъща сила и право на човека.
Във втора новела (трети ден) на „Декамерон” красивото чувство, просветлило душата на влюбения в кралицата младеж, работещ в конюшнята, го изпълва с усещане за особена стойност и човешко достойнство. Човекът изправя духовен ръст и вътрешният му свят става много по-красив и необозрим. Любовта открива неограничени хоризонти за мисълта и духовния полет. Всичко у човека е в подем. Опознава себе си, но и променя света, в който живее.
Твърде различно от представите на Средновековието Бокачо интерпретира любовното чувство. Той не говори за неземни, платонично красиви страсти, а за екстаза на естественото влечение на плътта, за живия „плам” на любовта. Никой не прави изключение. Подвластни на любовното изкушение са дори и монасите. Над църковните догми е тяхното право на любов и щастие. Бокачо защитава хармоничното начало в живота, което отхвърля аскетизма и любовта вече не е грях, а светла радост за плътта и душата. Неуместна е забраната на любовта. Църквата остава безсилна пред нейния красив, макар и забранен „плод”. Джовани Бокачо с нескрита ирония говори за ненужния вече аскетизъм на църковния морал: „Има много неразумни мъже и жени, които са напълно уверени, че щом като на главата на девойката поставят бяла превръзка и я облекат в черно расо, тя повече не е жена и не чувства женски желания; сякаш като е станала монахиня, тя се превръща в камък. И когато тези хора случайно чуят нещо. Което противоречи на това тяхно желание, те така се смущават, като че ли е извършен бог знае какъв голям престъпен грях против природата. ”
В много новели Бокачо разкрива интимния свят на духовни лица. Поведението им е в противоречие с морала на църквата. Реалният лик на живота е конфликтно противопоставен на фалшивата благочестивост на духовните помисли, зад които е скрита тайната за човека. Той е част от святата почит към Бога, но е и страстно изкушен от своите естествени чувствени желания. Действителността е реално художествено отразена. Присъства в повествованието на Бокачо с цялата истина за себе си.
В пета новела (втори ден) на „Декамерон” главният герой, до този момент живял твърде изолирано, попада в голям град.
Преживява много опасности и приключения. Но както винаги през Ренесанса, човекът защитава себе си от непознатото и неочакваното чрез реалните възможности на своя разум. Напрегнатата динамика на действието говори за ясно доминиран авантюрен елемент, който внася особен колорит в сюжетното развитие на повествованието. Читателят открива непознат свят, докосва се до скритата картина на големия град, където кипят страсти, желания и конфликти, а хората с цялостното си поведение са далеч от лицемерието и преструвката.