Начало на реферати

ДЖОВАНИ БОКАЧО - „ДЕКАМЕРОН” ЛЮБОВТА - „СВЯТО” ИЗКУШЕНИЕ ЗА ПЛЪТТА И „ГРЕХОВНА” СЪБЛАЗЪН ЗА ДУХА


За Джовани Бокачо женското присъст­вие в живота на мъжа има други стойнос­ти. Тя е не само красиво изкушение за плътта, но и естетическа наслада за ду­ха. Ренесансовият човек открива свобода­та на любовния порив, в който равнопра­вен участник е и жената. Кастовите и династични различия започват да се рушат. Любовта става достояние на всички. За интимния порив на сърцето йерархични со­циални прегради няма.

В първа новела (четвърти ден) на „Дека­мерон” Джовани Бокачо разказва за любов­та между Жизмонда - дъщеря на княз - и обикновен слуга. Героинята дръзко защи­тава правото си на любов. Тя се чувства вътрешно свободна и говори открито за интимния свят на човека, оказал се еднакъв и за мъжа, и за жената: „Твърдите, че той е човек с неаристократичен произход, но нима това е недостатък... Не бедността, а богатството отнема добродетелта на човека.

Социалната предопределеност на родо­вия произход за Бокачо не е определящо условие за личностните качества на инди­вида. Произходът, бил той аристократичен или плебейски, е по-скоро независещо от човека обстоятелство, което го да­рява с живот. Поземленото аристократично право не носи като наследствен ди­видент интелектуален потенциал. Още по-малко приоритет в любовта може да има само човек със знатен произход. Това е новото, ренесансово разбиране за чове­ка и любовта на Джовани Бокачо. Съсловните различия отпадат. Любовта е могъща сила и право на човека.

Във втора новела (трети ден) на „Дека­мерон” красивото чувство, просветлило душата на влюбения в кралицата младеж, работещ в конюшнята, го изпълва с усе­щане за особена стойност и човешко дос­тойнство. Човекът изправя духовен ръст и вътрешният му свят става много по-кра­сив и необозрим. Любовта открива неог­раничени хоризонти за мисълта и духов­ния полет. Всичко у човека е в подем. Опоз­нава себе си, но и променя света, в който живее.

Твърде различно от представите на Средновековието Бокачо интерпретира любовното чувство. Той не говори за не­земни, платонично красиви страсти, а за екстаза на естественото влечение на плътта, за живия „плам” на любовта. Никой не прави изключение. Подвластни на любовното изкушение са дори и монасите. Над църковните догми е тяхното пра­во на любов и щастие. Бокачо защитава хармоничното начало в живота, което от­хвърля аскетизма и любовта вече не е грях, а светла радост за плътта и душата. Неуместна е забраната на любовта. Църквата остава безсилна пред нейния красив, макар и забранен „плод”. Джовани Бокачо с нескрита ирония говори за ненужния вече аскетизъм на църковния морал: „Има много неразумни мъже и жени, които са напълно уверени, че щом като на главата на девойката поставят бяла превръзка и я облекат в черно расо, тя повече не е жена и не чувства женски желания; сякаш като е станала монахиня, тя се превръща в камък. И когато тези хора случайно чуят нещо. Ко­ето противоречи на това тяхно желание, те така се смущават, като че ли е извършен бог знае какъв голям престъпен грях против природата.

В много новели Бокачо разкрива интим­ния свят на духовни лица. Поведението им е в противоречие с морала на църквата. Реалният лик на живота е конфликтно про­тивопоставен на фалшивата благочестивост на духовните помисли, зад които е скрита тайната за човека. Той е част от святата почит към Бога, но е и страстно изкушен от своите естествени чувстве­ни желания. Действителността е реално художествено отразена. Присъства в повествованието на Бокачо с цялата исти­на за себе си.

В пета новела (втори ден) на „Декамерон” главният герой, до този момент живял твър­де изолирано, попада в голям град.

Преживява много опасности и приключения. Но както винаги през Ренесанса, човекът защитава себе си от непознатото и неочакваното чрез реалните възможности на своя разум. Напрегнатата динамика на действието говори за ясно домини­ран авантюрен елемент, който внася осо­бен колорит в сюжетното развитие на по­вествованието. Читателят открива непоз­нат свят, докосва се до скритата картина на големия град, където кипят страсти, желания и конфликти, а хо­рата с цялостното си поведение са да­леч от лицемерието и преструвката.

ДЖОВАНИ БОКАЧО - „ДЕКАМЕРОН” ЛЮБОВТА - „СВЯТО” ИЗКУШЕНИЕ ЗА ПЛЪТТА И „ГРЕХОВНА” СЪБЛАЗЪН ЗА ДУХА facebook image
Публикувано от: Елена

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.