организира в кооперативна общност. Ако искаме образованието да подготвя за демокрацията, училището трябва да се превърне, макар и временно, в място за живот на детето, място, където то се чувства член на общността, съзнава тази своя принадлежност и е съгласно да дава своя принос.

Не е лесно да се създадат в час подходящите условия за възпитанието на демократично чувство: такава нагласа на духа не може да бъде наложена от учителя; нужно е да се изгради благоприятна околна среда, която да подтиква детето да поема спонтанно отговорностите на едно демократично морално поведение. Такъв морален живот обаче, според Дюи има само там, където индивидът сам преценява поставените си цели и работи с интерес и всеотдайност за постигането им. Дюи добре разбира, че е много да се иска това от учителите и затова, като разглежда в края на двадесетте години тяхната роля и социалната им значимост, изпада отново в такова социално проповядване, от което по-рано се е отрекъл и нарича учителя предвестник на истинското Божие царство.

Образователната теория на Дюи е по-слабо насочена към детето и повече към учителя. Убеждението му, че училището, изградено според неговите виждания, ще изгради и децата демократични добродетели, се дължи не толкова на вярата в грубите и спонтанни способности на детето, колкото на вярата му в умението на учителите да създадат в клас подходящата среда, която ще накара децата превърнат тези способности в социални навици, плод на интелигентно разбиране на собствените отговорности.

Доверието на Дюи в учителя личи и от убеждението му, изказано през деветдесетте години, че образованието е основен метод за прогреса и реформата в обществото. Има определена логика и в тази вяра: доколкото училището играе решаваща роля в изграждането на личността на децата в дадено общество, то може, ако е правилно организирано, да промени основно обществото. Училището е нещо като културен синтез, който действително може да повлияе на еволюцията. Ако учителите вършат добре работата си, всяка реформа практически ще стане излишна: едно демократично и сътрудничещо си общество ще се появява още в училищния клас.

Лошото е, че повечето училища са замислени не да променят обществото, а да го възпроизвеждат. Според Дюи, във всички времена училищната система е била функция на господстващия тип организация на обществения живот. Затова убежденията, изложени в неговото педагогическо кредо относно училището и учителите, са насочени повече към това, което би трябвало да бъде, а не което е. За да се превърне училището в истински двигател на обществената реформа, а не на общественото възпроизводство, то трябва изцяло да се промени. Такива са и най-амбициозните намерения на Дюи като реформатор в образованието: да превърне американските училища в инструмент за радикална демократизация на американското общество.