Джон Дюи Демокрация и образование

Джон Дюи (1859 1952) е най-бележитият американски философ през първата половина на XX в. Кариерата му обхваща три поколения, а гласът му отеква в културните спорове, вълнуващи САЩ (и други страни) в течение на дълги години, от 1890 до смъртта му на 93 годишна възраст през 1952 г. През дългата си кариера Дюи изработва една философия, която проповядва единството на теория и практика, и за която той самият е отличен пример с делото си на интелектуалец и политик. Идеите му се основават на моралното убеждение, че демокрацията значи свобода и през целия си живот той разработва философската аргументация на това убеждение и се бори за осъществяването му. Верността на Дюи към демокрацията и към единството на теория и практика най-силно се проявява в борбата му за образователни реформи.

Джон Дюи е роден в Бърлингтон (Вермънт) през 1859 г.; син на търговци дипломира се в университета на Вермънт през 1879 г., за кратко време е учител в Пенсилвания у Вермънт, отново учи философия в университета Джон-Хопкинс, който въвежда немския модел в американското висше образование. Там вероятно е повлиян от неохегелианеца Джордж С. Морис. През 1884 г. защитава докторат за психологията на Кант и последва Морис в мичиганския университет, където през 1889 г. оглавява философският факултет.

В Мичиган Дюи се запознава с бъдещата си съпруга Алис Чипман, която тогава е студентка. След сватбата Дюи активно се интересува от държавното образование и основава Michigan School-mastersClub, става един от управителите му и особенно поощрява сътрудничеството между учителите от средните и висшите училища на щата Мичиган. Когато заминава за тоук-що създадения Чикагски университет, президента на университета настоява да оглави факултета по педагогика и успява да създаде експериментално училище, в което изпробва идеите си. В десетилетието прекарано в Чикаго (1894-1904), Дюи разработва основните принципи на своята философия на образованието и замисля типа училище, в което да ги наложи.

Дюи смята че индивидът се реализира като използва собствените си таланти за благото на общността; следователно, най-главната функция на образованието в едно демократично общество е да помогне на детето да оформи характера си набор от навици и добродетели за да се реализира пълноценно именно по този начин. Като цяло, счита Дюи, американските училища не се справят с тази задача. В повечето случаи се прилагат методи със силно индивидуалистична ориентация, задължават учениците от класа по едно и също време да четат едни и същи книги, да учат едни и същи уроци. В тези условия обществените пориви у детето атрофират и учителят не може да се възползва от вроденото желание у детето да дава, да прави, тоест да служи. Общественият дух е заменен от силно индивидуалистични мотивации и норми: страх, съревнование, съперничество, оценка за превъзходство или малоценност; така най-слабите губят усет за възможностите с и трайно изпадат в позиция на малоценност, докато силните се стремят към прослава, защото са най0силни. За да може училището да развие у децата обществено чувство и демократичен дух, то трябва според Дюи да се