се оформя видимото тяло. Видимото се ражда от родители, поддържа се с храна и е предмет на болести, остаряване и смърт. То се изоставя от душата в момента на смъртта. За разлика от други школи джайнистите признават обективното съществуване на предметите и явленията във видимия свят и разглеждат тяхното познание, като необходимо условие за самопознанието на душата. Това учение отдава особено значение на свръхестествените възприятия заложени при всеки човек и по развити при някои хора. С тяхна помощ могат да се видят неща, ставащи на голямо разстояние и време. Така може да се постигне и телепатията директен достъп до ума на други хора , но това изисква продължително практикуване на йога.

При Джайнизма всеки реален предмет, доколкото носи в себе си качества и възможността за тяхната промяна, трябва да бъде описван, като нещо постоянно само в потока на промяната, като тъждествено в полето на различията.

Нищо не може да се приеме, като абсолютно неизменно или, като абсолютна промяна без постоянство. Джайнистката логика признава само относителното твърдение и цялото учение е подчинено на неговата етика, или мокша марга (път към спасението).

За известно време Джайнизмът е най-популярната религия в Индия, но липсата на прочути проповедници след Махавира, разделянето му на две секти, липсата на покровителство от управляващите и реформирането на индуизма довеждат до неговия упадък. Обявявайки се против много от принципите на брахманистката идеология и практика, Джайнизма предлага на своите привърженици отказ от мирския живот и изключително строг аскетизъм. Това стеснява кръга на последователите му и го превръща в религия с регионален характер.