Джайнизъм: крайна аскеза и лично жертвоприношение

Когато аскет или мирянин дава обед за следване на джайнисткото религиозно поведение той произнася следната клетва: Задължавам се да съблюдавам принципа на равенство. Аз се отвръщам от вредностни дела според силите си.

По време на своите първосъздатели Джайнизма бил наричан още шрамана, а и ниргантха. Шрамана защото бил част от така наречените шрамански учения, които отричат изцяло Ведите и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за последователите. Навикът на привързаност и омраза трябва да бъде изкоренен. Тази религиозна и философска система проповядва равенство не само за хората, но и за всички същества и на тази основа забранява всяко насилие. Хората издигнали и осъществили тези идеали били наричани джини, победители, а религията им постепенно станала известна като Джайнизъм.

Джайнистите водят остра борба с ортодоксалната религия и останалите шрамански учения и особено с Будизма. Те непрестанно внушавали, че учението им има много дълбока древност и явно имат основание за това. Според твърденията им техният първи пророк Ришабха живял много преди всички шрамански учители. В най-ранната литература от времето на брахманите е споменато съществуването на религиозно общество обявило се против авторитета на Ведите и практиката на жертвоприношения. Това религиозно общество станало основа по-късно на джайнитската и будистка общности, оглавявани съответно от Махавира и Буддха. Махавира е двадесет и четвъртия и последен пророк на Джайнизма, роден с името Вардхамана, макар и женен с дете на тридесет годишна възраст той става монах и скоро приема пълна аскеза и се отказва от всякакво облекло. Той се е отдал на интензивно самонаказание и медитация в продължение на 12 години, като изтърпял много унижения от невежите. Получил просветление на брега на река Раджупалика. Оттогава бил наричан Махавира велик герой.

Махавира популяризира принципа на неувреждане (ахимса) на негова основа създава етическо учение за миряни и монаси. Като обосновка на това учение той разработва своята философия на седемте истини.

От 5 до 12в. Са построени много храмове на религията, появили се забележителни литературни произведения и предмети на изкуството те заемат внушително място в културното наследство на Индия. До днес основни крепости на религията остават Гуджарт, Катявар и част от Раджастан на север там преобладава сектата Шветамбара, а Майсур и Хайдарабад на юг със сектата Дигамбара. Това са двете главни секти на Джайнизма Разликата между тях не засяга основните принципи на религията. Тя е само в някои епизоди от живота на Махавира, типа храна приемана от проповедниците и по въпроса дали жените могат да постигнат Нирвана. Повечето изследователи смятат, че разделянето на двете секти е станало около 200 години след Махавира.

Главното им различие е в дрехите т.е. до строгостта на аскетизма. Монасите Шветамбара носят бели дрехи, Дигамбара ходят напълно голи. Джайнисткият монах може да притежава само канче за вода, връзка паунови пера, за да се пази от насекоми и няколко религиозни книги. Те дисциплинират тялото и ума си чрез понасяне на 22 изпитания глад, жажда, студ, горещина, ухапване от комари,