Забравена парола?
Начало на реферати

ДИВИ ХОРА ЛИ СА ГЕРОИТЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ


ДИВИ ХОРА ЛИ СА ГЕРОИТЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Книгата „Диви разкази” на Николай Хайтов се появява в съв­ременната ни литература през 60-те години на двадесетия век, богато в България започват да нахлуват влияни­ята на новия европейски модернизъм. Разказите са посветени на богатата душевност на хората от Родопите, на техния съхранен човешки морал и на тяхната изостаналост от техническата градска цивилизация. Тези герои на Николай Хайтов живеят в своя пат­риархален свят на привързаност към рода, на уважение към другия, на дос­тойно поведение и самоуважение. Пи­сателят разкрива тяхната отдалеченост от градските нрави, от градската студенина в отношенията между близки и роднини, от засилващата се апатичност и алиенация на хората от столицата. Странните Хайтови родопчани са съхранили най-доброто от традиционния български морал и от природосъобразния живот, който носи спокойствие и хармония на човешките души.

Героите на Николай Хайтов не си ку­пуват хладилници, транзистори, ком­пютри... Ценностите, които притежават, са вътре в тях, в честността и прямотата на „дивите” им характери, във всеотдайността им към ближния, в способността им да се обичат и да си помагат един на друг, въпреки че собственият им живот съвсем не е ни­то лек, нито весел и безгрижен. Очевидна е връзката им с патриархал­ното минало на България и с фолклора. Те само външно изглеждат „диви” - са­мо по отношение на фалшиво изискания градски начин на живот и по отно­шение на техническите постижения на цивилизацията на двадесетия век. Хо­рата от Родопите в разказите на пи­сателя притежават такива морални добродетели, каквито почти не се сре­щат вече в живота на големите гра­дове.

Героите от „Диви разкази” са планин­ци със силни характери и благородни души; израсли са всред чистотата и красотата на планината, не са отро­вени от замърсения въздух на фаб­ричните комини и градските бензино­ви пари.Те са свободни хора, с вродено чувство за достойнство и въпреки че живеят бедно, в примитивни матери­ални условия, успели са да съхранят богатствата на душата си. Техните ценности са много високо над парите и вещите, над лукса и материалното благополучие.

Николай Хайтов изгражда цялостни, изключителни, монолитни човешки характери, постигнали хармония със се­бе си и със света около себе си. В лоно­то на природата техният патриарха­лен бит е далеч от градската поквара и корупция, от фалшивите „доброде­тели” на ангажираните изцяло с мате­риалните си екзистенциални проблеми градски жители. Писателят съчувст­ва на своите родопчани, защото стра­данията и драмите им са дълбоко човешки и затрогващи, и уважава достойнството, което съхраняват въпреки мъчителния си труд и тежките удари на съдбата. Хайтов разказва въл­нуващо за житейските истории на родопските хора, разкрива корените и причините за страданията им, прев­ръща ги в романтични герои, отнася се към тях като към персонажи от ми­товете и легендите.

В своите родопчани писателят открива универсални примери на нравст­вен героизъм и на душевно благородс­тво. Противопоставяйки достойно­то им поведение на поведението на хо­рата от социалистическия град, той сътворява силни и цялостни характери, подобни на легендарните герои от фолклора, които трудно биха живели в днешните градски условия. Те могат да съществуват само всред природа­та на Родопите, Като част от родопските легенди, като близки до героите от простонародната митология.

Очевидната близост на Хайтовите „Диви разкази” до родопските легенди за героични подвизи и романтична лю­бов, ги превръща в неповторими, край­но оригинални и високо художествени съвременни наративи със своеобразна романтична стилистика. Например: героят Матьо от разказа „Горски дух” пази гората „на живот и смърт”. Той на­мира призванието си и смисъла на жи­вота си в тази своя всеотдайна и вяр­на служба, а героят от разказа „Дърво без корен” е родопчанин, преместен в големия град, където се чувства само­тен, изоставен, напълно отчужден от света. През погледа на съвременната циви­лизация Хайтовите герои живеят в един непознат, напълно нов, неизвес­тен досега и „объркан свят”, който на фона на динамично развиващата се съвременност, се оказва много по-хуманен и духовно привлекателен от външно „необъркания” свят на пресметливостта, алчността, егоцентризма.

ДИВИ ХОРА ЛИ СА ГЕРОИТЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ facebook image
Публикувано от: Николай Златев

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.