ДИШАНЕ

За поддържане на своята жизнена дейност организмът непрекъснато изразходва енергия, която се получава при разпадането на сложните високомолекулни органични съединения в съединения с по-прост строеж и по-малка молекула. Различните органични съединения, влизайки в химично взаимодействие с кислорода от въздуха, изгарят до по-низши продукти и освобождават енергия, необходима за поддържане на жизнените функции. Крайните продукти от това изгаряне, най-голям дял всред които се пада на въглеродния двуокис, като ненужни и дори вредни за организма непрекъснато се изхвърлят в околната среда. По този начин през целия си живот организмът, намирайки се в постоянно взаимодействие с околната среда, приема кислород и отделя въглероден двуокис.

Процесът на непрекъсната обмяна на газове между организма и околната'среда се нарича дишане.

У едноклетъчните организми обмяната на газовете става чрез дифузия през повърхността на клетката. В процеса на еволюцията с уголемяването и усложняването на организма се усложняват и неговите пункции. Усложнява се и дихателната функция, която при висшите гръбначни животни и човека може да бъде разделена на три етапа:

1. Външно или белодробно дишане, при което става обмяната на газовете между кръвта в белодробните капиляри и атмосферния въздух.

2. Транспорт на газовете, т. е. пренасянето на кислорода с кръвта от белите дробове до тъканите и на въглеродния двуокис от Тъканите до белите дробове.

3. Вътрешно или тъканно дишане, включващо всички окислителни процеси в клетките, при които се използува кислород и се образува въглероден двуокис.