Дипломатически представителства.

Дипломатическото представителство е държавен орган, който се намира на територията на друга държава за осъществяване на дипломатическите отношения с тази държава. Разграничават се два вида дипломатически представителства: посолства и легации. Ако дипломатическото представителство се оглавява от посланик, то се нарича посолство, а ако начело е пълномощен министър или управляващ - легация. Посолствата са най-разпространената форма на дипломатически представителства. Легациите са твърде малко.

Обикновено при установяване на дипломатически отношения едновременно се решава въпросът за откриване на посолства или легации и за размяна на посланици, пълномощни министри или управляващи. Тази договореност се закрепва в послания на държавните глави или в комюнике за преговорите на държавните делегации. Тези документи служат като формално основание за откриването на посолства или легации. Държавата, която изпраща дипломатическия представител, се нарича акредитираща държава.

Правното положение на дипломатическите представителства сега се урежда от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Съгласно чл. 3 от тази конвенция дипломатическите представителства в страната на пребиваването трябва: да представляват своята страна (акредитиращата държава) в държавата на пребиваването; да защитават в държавата на пребиваването интересите на акредитиращата държава и на нейните граждани в пределите, допустими от международното право; да водят преговори с правителството на държавата на пребиваването, да информират за тях своето правителство; да изясняват със законни средства условията и събитията в държавата на пребиваването; да насърчават приятелските отношения между акредитиращата държава и държавата на пребиваването и да съдействат за развитието на взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката. Сега дипломатическите представителства често изпълняват и консулски функции.

Дипломатическото представителство на РБ има функции и по гражданското състояние на българските граждани, които пребивават в приемащата държава. Тези функции варират в зависимост от някои обстоятелства.

Допустимо е гражданите на РБ, които се намират в чужбина, да поискат от съответния дипломатически представител при спазване на българските закони да състави акт за гражданско състояние (акт за раждане, акт за граждански брак или акт за смърт). Предпоставка за това съставяне е приемащата държава да признава такава правна възможност на дипломатическите и консулските представители, които чуждестранни държави са акредитирали в нея.

Допустимостта важи и за съставянето на актове от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, които подлежат на регистрация. В такъв случай приложими са местните закони (чл. 69 от ЗГР).

За български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние да състави акт, се поражда особено задължение. Той трябва да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт за гражданско състояние и да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази държава. Едновременно с това е длъжен да му съобщи постоянния си адрес в РБ. За изпълнението на споменатите задължения законът определя краен срок от шест месеца. Срокът тече от датата, на която актът за гражданско състояние е съставен.

Когато не е могъл да предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител акта, съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина, гражданинът на РБ може да го представи направо на длъжностното лице по