Промените в именната система на лицата с български произход имат различни измерения. Личните и фамилните имена се приведени в съответствие с именната система на държавите-приемници, например: Тодор - Фьодор, Пена - Полина в СССР; Цветан Русев - Флорин Русе, Тодор Ангелов - Тудор Ангел в Румъния; Васил Шанов - Василе Шано в Албания. В някои страни за запазване на българските имена се плаща солидна такса, което е принуда за тяхното изменение (Александър Чакъров - Алекс Чакарък, Турция). Промените на имената водят до промени на език, традиции, самоопределение. От друга страна, възстановяването на българската именна система е значим показател за процесите на етническо възраждане. Доколко самите индивиди отдават внимание на този фактор можем да съдим по факта, че мнозина от българите, живеещи в чужбина, при подаване на документи за българско гражданство пожелават да променят имената си, като ги привеждат в съответствие с българската именна система (Анатолий Златов - Антон Златов, Украйна; Афанасий Топал - Атанас Топалов, Молдова; Владимир Николовски - Владимир Николов, Македония). Стига се дори до случаи, когато българи мюсюлмани от Голо Бърдо изявяват желание да се покръстят, за да не чувстват дисконфорта на различието в имената.

Голямо етно-мобилизиращо влияние върху българските идентичности зад граница оказват запазените фолклор и обредна система. Като силно консервативни системи, те съхраняват регионалните особености от времето преди миграцията, или откъсването от общобългарското културно пространство, макар и да възприемат нови елементи, под влияние на взаимодействието с другите етнически култури. Фолклорът пренася през вековете легенди за съдбата на българския етнос. Например, гагаузката песен "Де се е чуло видяло българин да се потурчи" разказва за защитената българщина, а песента от Голо Бърдо "Дебранци горни грагяни" е посветена на трагизма на потурчванията. Загубили българския си език като средство за комуникация, българите в Егейска (гръцка) Македония продължават при погребение да оплакват близките си на български. Добре запазеният песенен и танцов фолклор при българите в Бесарабия, Таврия и Голо Бърдо повишава етно-националното самочувствие на тези общности. Наличието на добре развити песенни и танцови традициии в много случаи компенсира невъзможността за контакт с модерната българска култура. Израз на големия интерес към фолклора и показател за неговото значение е откриването през 1996 г. в Молдова на първия музикален колеж за български фолклор зад граница.

Наблюденията показват, че при липсата на някои от характеристиките, типични за "класическата" представа за принадлежност към българския етнос, се увеличава привързаността на съответната общност към останалите характеристики. Така, за българите от Банат и българите от Голо Бърдо, поради изповядваната от тях съответно католическа и мюсюлманска религия, е характерна силната привързаност към езика и традиционната култура, а при неславяноезичните гагаузи - привързаността към православието и традиционната култура.