техните среди етно-възродителен процес. Постигнатото през този период в общонационален план се изразява в създаването и дейността на нови специализирани държавни институции и органи за работа с българите зад граница, образователната дейност, активизирането на обществеността, засилената външнополитическа активност.

Образователната дейност сред българските общности в чужбина е вероятно най-плодотворният аспект от българската политика в това направление през последните години. През периода 1990-1997 г. в български учебни заведения са приети общо 1731 студенти, 44 докторанти, 51 специализанти и 35 ученици, преимуществено от най-многобройните български общности в Украйна и Молдова, както и от тези в Румъния, Югославия, Албания, Македония и др. Същевременно Учебно-квалификационият център за българи от чужбина в Габрово провежда 126 краткосрочни курса с общо 3708 обучаеми етнически българи - учители, студенти, ученици и културно-просветни дейци от Молдова, Украйна и Румъния. От 1994 г. просветното министерство започва организирано да изпраща, след подбор с конкурс, учители, преподаватели и методисти по български език и народна музика в учебните заведения - училища и институти в Молдова и Украйна, като през учебната 1996/1997 г. техният общ брой достига 31 души. Министерството осигурява учебници за обучението на български език в Молдова и Украйна и подпомага методически учебния процес на съответните преподаватели.

Българските общности зад граница са свеобразната "втора България", която може да съдейства за многостранното и двустранно сътрудничество на страната, да спомогне за нейната реална демократизация и за преодоляване на икономическата криза, да съдейства за възраждането и обогатяването на общобългарската култура, да бъде етно-демографския резерв за изпадналата в демографска криза българска нация. Сравнението на малцинствата с "живия мост" има своя дълбок смисъл в условията на многонационална, но единна Европа. Задграничните българи остават потенциалните и реални посланици или лоби на българската кауза в чужбина. Осъществяването на взаимоизгодни връзки между тях и България ще зависи и занапред преди всичко от това доколко българската държава ще съумее да формулира и провежда съответната политика, отговаряща на очакванията на "външните" българи, на общонационалните интереси и на европейските стандарти. Бъдещето на нацията е в нейното развитие като общност, която обединява политически българските граждани и интегрира в културно отношение етническите българи по света, диаспората на малцинствените групи от страната, всички лица и общности, свързани с българския етнос, територия, държава и култура.