Динамика на българските етнически идентичности

Етническата идентичност е променлива величина, която се формира, развива и подхранва в конкретни исторически условия при опозиция спрямо "другите". Съответствието между етнически произход и самоопределение при малцинствените групи се запазва най-добре сред многочислени и компактни общности, които имат формирано етническо самосъзнание, не са подложени на асимилационни въздействия и получават подкрепа от държавата-майка. Различията в историческата съдба и съвременното положение на българските общности зад граница обуславят различната степен на съхраняване на тяхната етническа идентичност.

Процесите на естествена или принудителна асимилация водят до промени в етническата идентичност и дори до пълната й замяна с нова. Български по етнически произход групи, които са придобили друга идентичност и имат друго самоопределение са: т.нар. крашовени в румънската част на Банат, потомци на изселници от българските земи още от ХIV в., които днес са предимно под хърватско или под сръбско влияние; наследниците на българските колонисти в Трансилвания, които се превръщат в румънци, немци или унгарци; преобладаващата част от българската диаспора в румънската Дунавска низина (областите Олтения и Мунтения), която е румънизирана; жителите в Поморавието, присъединено към Сърбия в 1878 г., които са напълно сърбизирани; в значителна степен - и населението с български произход във Вардарска и Егейска Македония, което се превръща в македонско или гръцко.

Междинна категория между общностите с български етнически произход, но друго самоопределение, и общностите с български произход и самоопределение, са групите с раздвоено самосъзнание, чиито български компоненти се проявяват само при определени "подходящи" или "безопасни" обстоятелства. Тази особеност е характерна за лица, които живеят в чуждо обкръжение, или за децата от смесени бракове. Но тя може да се открие и при компактни български по произход групи, които са били подложени на силен асимилационен натиск, или са се приспособили към етно-националната среда на държавата, в която живеят. Такова е, например, част от населението с български произход в румънската Дунавска низина, което е запазило частично параметрите на етническата си идентичност, но не я декларира открито при официални преброявания. Типичен пример е село Извоареле, окръг Телеорман, в което, според румънското преброяване, населението е румънско, но в действителност българският диалект и обредна система са добре съхранени, а децата и най-възрастните дори не разбират румънски език. Раздвоена, но в друг смисъл, е и идентичността на етническите българи, установени в "емигрантски" държави, като САЩ, Канада, Аржентина и Австралия, където нациите се формират чрез гражданско обединяване на различни етноси. От една страна, те са носители на етническа българска идентичност, а от друга - придобиват чувство за принадлежност към гражданската нация, а в последствие и към културната общност на новата си родина.