на Салерно в научния и медицински напредък през Средновековието. Но точно в манастирите на .западните цивилизации откриваме желание за ред и власт (различно от стремежа към военно господство над по-слабия), което се е появило след дълъг период на несигурност и кърваво безредие, съпроводило разпадането на Римската империя. Зад стените на манастира се е намирало убежище: при господството, на реда не е имало място за удивление, съмнение, прищевки и безредие. Като контрапункт на блуждаещата нестабилност и непостояне-тво в светския живот се е издигала желязната дисциплина на, реда. Бенедикт прибавя седми период в молитвите през деня и през VII в. с папски указ папа Сабиниан е постановил камбаните на манастира да бият седем пъти в денонощието. Тези периоди станали известни като канонически часове и породили нуж-

дата от някакъв способ, който да осигури тяхното правилно броене и отмерване.

Според една вече поставена под съмнение легенда първият модерен механичен часовник с падащи тежести е изобретен към края на Х в. от монаха Герберт, който впоследствие става папа Силвестьр П. Вероятно това е бил воден часовник наследство от древния свят, останал от римляните (както самото водно колело) или навлязъл отново в западния свят чрез арабите. Но легендата, както често наблюдаваме, е точна ако не във фактите, то в изводите. Манастирът е представлявал средище на регламентиран начин на живот и неизбежен продукт на този начин на живот е бил някакъв инструмент, който да отчита часовете или да напомня на клисаря, че е време да се бият камбаните. Ако механичният часовник се е появил чак през ХНГв. в градовете^ когато там е възникнала нуждата от ред, то самият ред и ревностното отчитане на времето се е превърнало във втора природа на манастира. Култън потвърждава твърдението на Сомбар, че вероятно бенедиктинците са основоположници на съвременния капитализъм. Техният орден премахва проклятието от труда и техническите им начинания донякъде са отнели от чара на воюването. Следователно не е