Динамика и структура на БВП в България по разходния, доходния и производствения подход

Един от най-важните приоритети при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство.

Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е брутният вътрешен продукт(БВП). Брутният вътрешен продукт е пазарната стоиност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период, обикновено една година.

Тъй като брутният вътрешен продукт зависи от физическия обем на стоките и услугите, които се отчитат при неговото определяне и от равнището на цените на стоките и услугите, което се извежда като средна величина въз основа на индекса на потребителските цени, различаваме номинален и реален брутен вътрешен продукт.

Реалният брутен вътрешен продукт се определя при постоянно, базисно равнище на цените за даден период.

Номиналният брутен вътрешен продукт се определя при текущи,променливи цени.

При измерването на обема на съвкупното производство се използват три подхода: производствен, свързан с определянето на добавената стойност, разходен и доходен. И при трите подхода се установяват еднакви значения за величината на брутния вътрешен продукт.

Динамика на брутния вътрешен продукт в България по производствения подход

Производственият подход се използва за определяне на обема на брутния вътрешен продукт чрез обобщаване на добавената стойност, създадена от всички фирми в националната икономика.

На микроравнище добавената стойност се определя като разлика между пазарната стойност на продукта, създаден от фирмата, и стойността на междинните продукти, използвани от нея.

На макроравнище добавената стойност може да се определи като:

1. сума от добавените стойности, създадени от всички фирми в националната икономика;

2. разлика между пазарната стойност на всички произведени стоки и услуги(общия обем на продажбите на всички фирми) и общата