Динамични структури данни. Линеен едносвързан списък.

1. Указатели.

Най-общо оперативната памет (ОП) се дели на статична и динамична. Структурите данни, с които работихме о момента масив, запис и множество, се разполагат в статичната област на ОП. Тя обаче, е с ограничен размер (64К за DOS приложения) и много често е недостатъчна. Тогава се използва динамичната памет (heap, куп). Тя се управлява чрез механизма на указателите. Указателят представлява адрес от динамичната памет. Идеята, лежаща в основата на концепцията за указателите , се състои в това да се свърже определен тип данни с конкретен указател (адрес). Например, ако е необходимо да се свърже указател P с тип данни T, е достатъчно да се запише:

var P:^T;

Пример:

type rec=record

i:integer;

c:char;

end;

arr:array[1..10] of rec;

var Pi:^integer;

Pc:^char;

Pr:^rec;

Pa:^arr;

Чете се: Pi е указател (адрес) към данни от тип integer или Pi сочи динамична променлива от тип integer. Променливите Pi, Pc, Pr и Pa са променливи-указатели и представляват адреси на променливи от тип integer, char, rec и arr, разположени в динамичната памет. Тези променливи св наричат динамични, защото програмистът може даги създава и унищожава като заема или освобождава памет по време на изпълнение на програмата.

При работата с указатели могат да се отделят следните етапи:

• деклариране;

• създаване;

• използване;

• [унищожаване.]

Нека P е променлива-указател към тип данни T, т.е

var P:^T;

Създаването и унищожаването на динамични данни се извършва с помощта на стандартните процедури:

1. New(P) отделя памет за променлива от тип T и адресът на тази промрнлива се записва в P. Достъпът до нейната стойност става чрез указателя й. Тя няма собствено име, а се означава с