ДИМИТЪР ТАЛЕВ - ЛИТЕРАТУРЕН ПОРТРЕТ

Преди близо четвърт век, когато се появява първото издание на романа Железният светилник" (1952 ) , още не са били отшумели споровете около Димитър Димов. Но за разлика от Тютюн", произведението на Талев има далеч по - щастлива съдба. Още с появата си критиката го акламира горещо, отзивите са възторжени и категорични, характеризира го като епопея на народния живот". От този момент нататък литературната критика държи на постоянен отчет всичко, което се появява под перото на писателя. А то наистина не е никак малко. За около петнадесет години Димитър Талев завършва на първо място тетралогията си, романа летопис за първата българска държава Самуил", историческите повести Кипровец въстана" и Братята от Струга", и романа Хилендарски монах". Но преди да стигне до творбите, с които остана и ще пребъде в българската художествена литература, писателят извървява сложен и противоречив път. През много лутания и заблуди е трябвало да премине, с много илюзии е трябвало да се раздели, за да стигне до създаване на епопея на българския живот".

Сред първите си най-ранни произведения от края на 20-те години Талев издава трилогията Усилни години", посветена на Македония и нейната историческа съдба, в момент, когато борбата за освобождаване от турско робство стига един от своите върхове. Първият роман е озаглавен В дрезгавината на утрото"; вторият - Подем", а третият - Илинден". Очевидно темата с същата, както в тетралогията, но разликата в двете поредици е огромна: в Усилни години" изобилстват разгорещените клетви за вярност към народното дело, но в основата на този патриотичен екстаз се таи пристрастието. Събитията са изобразени през призмата на организационната ограниченост. Сам писателят по -късно, когато се спира на Усилни години", заявява, че те представят освободителната борба едностранчиво, в тясна националистическа рамка. Борбата е само между турци и българи.".

Очевидно труден и мъчителен е бил пътят на духовно приобщаване към съдбата на нацията, разширяване на политическите и естетически кръгозори, за да стигне до създаването на тетралогията. През много горчиви равносметки и тежък духовен баланс е преминал авторът, за да ги надмогне и създаде национална епопея, пропита с възрожденски патос и любов към: българщината.

Раждането на тетралогията е дълъг и мъчителен процес в който се оглежда самото изграждане и утвърждаване на писателската личност и характер. Освен личните преживявания и спомени, значителна роля в нейната подготовка са изиграли онези допълнителни исторически факти и документи, онази допълнителна издирвателска работа, която той извършва.

Като жанр тетралогията на Д. Талев принадлежи към определен тип романи, които често се срещат в западноевропейската литература от края на Х!Х век -това са така наречените семейни саги, фамилни романи. В тях се проследява съдбата на едно или няколко буржоазни семейства през по -продължителен период от време ( серията романи на Емил Зола Ругон Макаровци", "Нюкмановци" на Уилям Текерей, "Сага за форсайтови"на Джон Голсуърти и др.)

И в тетралогията на българския писател ние се запознаваме по същество със съдбата и историята на едно семейство - на Хаджи Серафимовата внука Султана и на Стоян Глаушев от с. Гранче. Следвайки естествените етапи, през които преминава то, авторът е нарисувал широка панорама на обществените и духовни борби на времето. Разкрити са взаимоотношенията вътре в семейната общност между отделните членове, а също и резонансите от обществените вълнения и проблеми в Преспа. В историята писателят търси не само знание, не само историческото, а и прогресиращото време. От друга страна. историята, спомените, според него, са незаменими източници на вълнения и естетически изживявания. Талев сам признава, те принадлежи към спонтанния тип художници, към ония, които предварително изстрадват замисъла и образите, преди да пристъпят към писменото сътворяване на произведението. И още нещо - в интереса си към Македония е ръководен от непреодолима носталгия. Носталгичното чувство, разбрано в най - широк смисъл, е основният двигател, захранван с енергията на писателското въображение, който импулсира неговите творчески открития. Такива са главните особености в почерка му на исторически романист. И тъкмо в Железният светилник" ние можем да ги открием в най - синтезиран и чист вид.

Романът, както е известно, е съставен от четири части. Първата е озаглавена Хаджи Серафимовата внука". В нея сме въведени в епохата, в обстановката, запознаваме се с главните герои Стоян Глаушев и Султана и тяхното свързване в едно семейство. Тук вниманието е насочено към субективното начало в историческия процес - върху отделните личности, чрез действията на които историята се самосътворява.

Втората част е озаглавена Тъмни времена". Заглавието веднага подсказва, че повествованието е изместено от семейно -битовия план върху една обществена действителност:

запознаваме се с борбите, водени от градската община и общинари за съграждане на нова църква в Преспа, за духовници и учители, които ще просвещават народа на български език.