Димитър Димов

(1909 1966г.)

1. Биография:

Димитър Димов е роден през 1909г. в град Ловеч. Баща му загива в Междусъюзническата война и майката се жени повторно за тютюнев експерт от Дупница и Кюстендил. Завършва основното си образование в Дупница и Първа мъжка гимназия в София. Записва ветеринарна медицина в Софийския университет. Подтикван от майка си, която има литературни интереси и амбиции, започва първите си белетристични опити като студент. През 1934г. става доктор по ветеринарна медицина в различни Бургаски села.

През 1939г. Димов печели конкурс и става асистент по анатомия на гръбначните животни в Софийския университет. Преди Втората световна война специализира в Мадрид. След края на войната става доцент във факултетите в Пловдив и София. От 1950г. е професор по анатомия на гръбначните животни. Автор е на над двадесет публикации в областта на ветеринарната медицина. От 1964г. е председател на Съюза на българските писатели (СБП). Умира внезапно на 01 април 1966г. в Букурещ.

Първите отпечатени разкази, пътеписи и откъси от романи откриваме от 1942г. във вестниците Литературен фронт и Народна култура. Целта на Димов обаче винаги е била романът. Той е създател на български психологически и интелектуални романи. Първия си роман Димитър Димов пише от 1933 1938г. и така се появява Поручик Бенц. Това е книга за силата на биологичното начало у човека.

Втория си роман Осъдени души писателят издава през 1945г. На фона на испанската гражданска война е разказана разтърсващата история за несподелената любов на младата и богата англичанка Фани Хорн към йезуитския свещеник Отец Ередия. За този роман Димов получава държавна награда. Интересен е фактът, че и в двата романа героите са чужденци.

В следващите пет години Димов публикува няколко пътеписа за Испания.

През 1951г. излиза първият вариант на романа Тютюн. Догматичната критика налага поправки в произведението и то се появява през 1954г. с нови 260 страници, нова сюжетна линия и нов основен герой.

В архивите на писателя е открит и незавършеният му роман Анхилесовата пета, който той започва да пише през 1958г.

Димитър Димов е автор и на три пиеси: Жени с минало, Виновният и Почивка в Арко Ирис.

2. Случаят Тютюн:

Димов се подготвя за един по мащабен проект, който да покаже ценностната деградация в европейското и най вече в българското общество между двете световни войни. Фактически в Тютюн Димов обединява два свои стари проекта. Единият е класически сюжет за връзката между богата аристократка и беден, но ителигентен волеви младеж. Другият сюжет е идеята да се напише роман за няколко поколения тютюнотърговци, които се израждат до пълно изчерпване на социалната им и лична енергия. Чрез тези два сюжета Димов фактически показва разпадането на традиционната ценностна система на българина и продължава по блестящ начин сюжета за разпадането на българския родов космос.