Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връзките между тези две начала. Затова повечето хора имат нужда да четат художествена литература, а някои от тях - обречените да изстрадат и преживеят не само своята съдба, са провокирани от таланта си да създават. Те са толкова затворени за външния свят - било от свян, било от неодобрение, че могат да оповестяват мислите си само чрез поставени лица. Но не могат да ги задържат за себе си, защото истините, които са открили, касаят човечеството и те трябва да ги извикат. Художествените образи са техните викачи. Чрез тях творците могат да споделят с другите и най-интимните си помисли, без да изглеждат смешни или да бъдат отречени. Художественото слово търпи всичко, защото е натоварено с най-тежката задача - да отрази живота на човешкото общество в неговото многообразие, абсурдност и противоречивост. Ето защо големите литературни произведения не търпят правила и ограничения - нито естетически, нито идеологически. И така, най-вълнуващите художествени образи поставят пред изпитание литературната критика. Проблемът не е обаче в образите, а в критиката, която се чувства длъжна да раздава присъди, а не да изследва новото чудо. Всяко ново художествено произведение е едно чудо и за да бъде разбрано и оценено, към него трябва да се подхожда индивидуално, чрез вникване в душевния мир на неговия създател, а не да му се налагат шаблони.

Тези на пръв поглед общоизвестни истини е необходимо да бъдат припомнени, когато се пристъпва към необичайно за една литература произведение, родено в необичайно време, от твърде необичаен творец. Необходимо е да бъдат припомнени, когато става дума за българския роман "Тютюн" от Димитър Димов. Подчертавам "български" не само защото се различава до голяма степен от традициите на българската романистика, но и именно защото (макар и по нетрадиционен начин) писателят успява да улови и изследва типично български явления. Тридневното осъждане на романа при неговото първо издание през 1951 г. от обслужващата литературна критика показва не толкова естетическите тенденции на времето, колкото неспособността на писателското братство да преглътне създаването на едно пълноценно творение като романа "Тютюн" от ветеринарен лекар, а не от събрат по перо.

Написаното до този момент от Д.Димов съвсем не го приближава към литературната общност. И "Поручик Бенц" (1938), и "Осъдени души" (1945) не са романи, които се родеят с тогавашната българска проза, камо ли с така наречената социалистическа литература. Те разкриват дълбоко психологически драми, произтичащи по-скоро от съдбовната предопределеност на героите, отколкото от характерните за българската белетристика социални или исторически обстоятелства. И тъй като "Тютюн" продължaва Димовската повествователна техника на философско-морализаторския роман, той се приема като грозното пате сред ятото лебеди. Ако се изтъкне дори само едно от възраженията срещу произведението: "Психологически измишльотини, Андре Мороа или Стефан Цвайг", може веднага да се открие огромния страх от "другите" и байганьовското презрение към европейското. Самото сравнение на Димов с двама от най-изтъкнатите европейски романисти е гордост за всеки творец. У нас то се превръща в заклеймяване на нетрадиционното, на новите посоки за развитие на българската проза.

"Осъждането на романа е сериозно доказателство за значимостта на произведението и като поетика, и като проблематика. С "Тютюн" Димитър Димов продължава изследването на един от най-дълбоките проблеми на българската народопсихология - проблемът "ние и другите".

Провокиран от ниското национално самочувствие, проблемът е възприеман като заплаха за морала н националната независимост на българите още през Възраждането. Подходът на възрожденските творци е различен - комедийно-сатиричен в комедията "Криворазбраната цивилизация", лиричен в поемата "Изворът на Белоногата", носталгично-романтичен със сатирични нотки в