ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

За пръв път името на Димчо Дебелянов се появява в печата през есента на 1906 г. в сп. Съвременност".

По това време младият поет е на деветнайсет години. Той току-що е завършил Първа софийска мъжка гимназия. В гимназията си е спечелил име на сърдечен и , талантлив младеж. Дълго се помнело едно негово слово за празника на Кирил и Методий. Още по-дълбоко впечатление направил с рецитацията си в Славянска беседа" на Базовото стихотворение Елате ни вижте!" Този път той си спечелил вниманието на самия монарх, княз Фердинанд, удостоил с присъствието си тържественото ученическо утро. Обърнат дръзко към него, юношата хвърлил в очите му гневните слова на народния поет:

Вий, дето в покой и палати стоите ...

Елате ни вижте!

Това не е мимолетен младежки порив. Омразата на Димчо към монарха и велможите", гражданската му доблест се подхранват от тежкия живот на семейството, от немотията, в която то тъне.

Най-голямо влечение Димчо Дебелянов изпитва към поезията на Пенчо Славейков, чиято личност изпълва сърцето му с преклонение. Още в Пловдив (18961904 г.) той чете с особен интерес творбите на Славейков. Те, изглежда, му допадат и с меланхолната си красота, и със стаената си нравствена сила. В нея той намира и съчувствие, и опора срещу душевните си страдания. Недоволството от живота се смекчава, сякаш се изживява поетически, трансформира се в съзерцание. Но всъщност то остава да тлее в душата му и винаги може де се разгори.

Димчо Дебелянов много скоро изявява своята творческа индивидуалност. На възраст, в която други видни поети, между които и учителят му Пенчо Славейков, са били ученици в поезията, той пише чудна лирика. Но не след дълго възходът му завинаги секва.

Изминава своя кратък път още едно ярко слънце на нашата поезия. 1912... 1914... 1916 година. Пенчо Славейков . .. Пейо Яворов... Димчо Дебелянов. Един след друг, през две години, те трагично си отиват от живота. В поезията, в нашата национална литература остават тясно свързани.

Колкото и оригинална, ярко своеобразна да е зрялата поезия на Дебелянов, тя е в насоката, която очертава в нашата литература уверената ръка на Пенчо Славейков. Скоро от влиянието, което засенчва индивидуалния поглед, стила, не остава нито помен, но остава творческата близост между двамата поети. Тя е в психологическата углъбеност, в дълбокия интерес към етичните проблеми, в копнежа към душевна- хармония, осъществен много повече от Славейков, в романтичните мечти и блянове, в голямата грижа за езика, за култура на поетическото слово. Тя е, за съжаление, и в страненето от преките граждански теми и мотиви въпреки острото критическо отношение към тогавашните обществени порядки и нрави, проявено все пак в някои стихотворения. И двамата имат съзнанието, че воюват за висши духовни ценности, за културно издигане на читателите, на народа, изпълнени с презрение към пошлостта и филистерството.

Още по-голямо е духовното родство между Дебелянов и Яворов.

Дебелянов е близък на Яворов с вътрешното си неспокойствие, отразено така ясно в поезията му, с вечния си копнеж към голяма вяра, към светъл идеал. И той като Яворов изпитва постоянно недоволство, защото го гнети животът на тогавашното общество, в