ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ...

ТЪРСЕНИЯТ ПРИСТАН НА РОДНИЯ ДОМ

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания.

Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието. Нежната душа на поета се стреми към мечтани светове, копнее за хармония и равновесие. Непреодолимата жажда за душевен мир и покой неизбежно го връща към родния дом, превърнат в скъп спомен.

Това е щастливо завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина, с безброй възможности. Невъзвратимо отминали, преживените години са романтичен спомен - свят на покой и душевна чистота, който причинява безутешна тъга и носталгия.

Угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Мигът на завръщането е целебно потапяне в романтичната действителност на спомена. Самотният, нещастен и лутащ се лирически герой на Димчо Дебелянов, отблъснат от враждебния и студен град, търси морална опора и сигурност. Прекачването на родния праг го изпълва с вълнение и тъга. Повторението на епитетите: тиха, скръбни и нещастни, създава усещане за невъзвратима загуба. Тихият пристан на дома изплува в приглушената лирична светлина на поетичната мисъл. Вечерта гасне, но образът на бащината къщасе завръщасветъл и реално зрим в изповедите на душата. Тя също се завръща в своя дом. В символното пространство на родното поетът се докосва до образа на бащината къща и нейния праг, двора, стаята позната" и старата икона.

Метонимичните образи: къща -двор - стая, чертаят духовните граници на три пространствени среди, превърнати в символи на завръщането, разгърнато от Дебелянов като драма на спомена. Героят, отделил се от родната стряха, се завръща със съкровения трепет на синовната обич към бащината къща. Поетичната дистанция между блян и действителност се топи. Родният дом едновременно спомен и художествена реалност - е романтична цел на мечтано пътуване към света на дните предишни. Вечерта гасне, спомените плахо шепнат и оживяват светли настроения, дошли от миналото. Гостенин очакван разговаря с възкръсналия спомен за преживяна радост. За миг болката отстъпва. Кат бреме хвърлил черната умора, духовно просветлен, героят отново се завръща в реалния свят на страдащата душевност. Елегично е вътрешното изживяване на споменното действие. Носталгията е елегичен вопъл на душата.

Лирическият герой, който е изживял много красиви спомени и много разочарования, който е летял към далечни небеса и е падал наранен, за да се изправи отново с нов пламък в гърдите си, е един от многото, търсещи нежността и спокойствието в майчината прегръдка: