СИРОТНА ПЕСЕН Д. ДЕБЕЛЯНОВ

1. Как Сиротна песен диалогизира с Черна песен? Съпоставете посланията на двата текста и направете извод за пътя, изминат от Дебеляновия лирически човек.

2. Успоредете символиките, с които е свързана песента в Сиротна песен и Черна песен.

3. Сравнете интерпретацията на спомена в Пловдив, Да се завърнеш... и Сиротна песен.

4. Как Сиротна песен диалогизира с На прощаване на Хр. Ботев? Как двете стихотворения отговарят на въпроса има ли нещо по-трайно от смъртта?

5. Тълкувайте Дебеляновата и Яворовата поетическа версия на изначалната човешка самотност.

С това кратко стихотворение завършва поетичната книга Стихотворения на Д. Дебелянов, издадена четири години след смъртта му (1920 г.) от приятелите на поета. Те поместват включените в нея поетически творби в своеобразната рамка на две песни: стихосбирката се открива с Черна песен и се закрива със Сиротна песен. Смисловата натовареност на това композиционно решение е осезаема. Освен със сложната и многопосочна поетическа семантика на лексемата песен, то привлича вниманието и със съпоставката между двата епитета в заглавията на стихотворенията. И черна, и сиротна се вписват в преобладаващия лексикален облик на Дебеляновата поезия, която смирено и сдържано, и същевременно със забележителна последователност изговаря свойствените за лирическия Аз състояния на скръбност и самотност. От друга страна, дори и на повърхностния поглед не би убегнала многозначителната разлика в себеизживяването на Аз-а в двете творби. От обезнадежден пленник на непобедимото си съзнание за непреоделимост на вътрешните си противоречия и за несъгласуемост на крайностите, между които е разпънато съществуването му (Черна песен), той се превръща в спокоен владетел на своя път (Сиротна песен). Наред с тъгата и горестта това последно поетическо послание на Димчо Дебелянов прозвучава с внушението за постигнатост на някаво необикновено вътрешно успокоение и уравновесеност. Няма и следа от напрегнатостта и драматизма на Черна песен, причинени от постоянното разминаване между очакване и действителност. Напълно преодоляно е самото очакване няма намерения, планове, предначертания, няма илюзии. На близката и възможна перспектива на смъртта (ако загина на война) лирическият Аз гледа ясно и без сянка на вътрешна тревога. Със сдържана тъга, но без съжаление се обръща към изминалото. В думите му познавам своя път нерад, богатствата са ми у мене се долавя абсолютната духовна самоовладяност на човек, чието съзнание вече не е измъчвано от никакви въпроси и потиворечия:

Ала сърце ми не скърби...

И както спокойно, без никакво самосъжаление говори за изживените си в бездомност и самота отминали дни, така без никаква приповдигнатост, съвсем естествено и закономерно в словото му се появява мисълта за победата:

... и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Но макар предчувстваната смърт на героя да е най-вероятно да го стигне на война, не за войнска победа става дума в цитираните по-горе стихове. Ключ към разбирането им е и присъствието на Сиротна песен в контекста на цикъла Тиха победа, където са събрани последните, писани на фронта творби на Дебелянов. Там, в реалността на войната, където смъртта е постоянно и необичайно близка, вътрешният поглед на човека се прояснява за логиката на живота. Неизбежно съпътстващите човешкото съществуване противоречия изглеждат освободени от драматизъм, крайностите се