Димчо Дебелянов
Да се завърнеш в бащината къща


ТИХИТЕ ВОПЛИ НА ДУШАТА


Сигурно са малко тези, които, знаят, че елегията на Димчо Дебелянов Да се завърнеш в бащината къща е написана непосредствено след смъртта на неговата майка. Самият текст не дава основания на читателя да се досети.стиховете сякаш са нежно послание към живата и вечно чакаща сина си майка светица.За поета тя не може да умре, защото майката е висшето милосърдие за децата. Майчината обич е извисеното съвършенство на любовта .А любовта е безсмъртна.


Конфликтът между мечта и действителност е основен мотив в поезията на символистите. Светът, обитаван от душите, е чист, светъл и хармоничен. А телата са животът на материята. Нейните закони са подчинени и на порядъка,установен от обществото. От един корен са думите тяло и тленно. Един смисъл е скрит в тях те са пределни във времето.Не могат да надникнат там, отвъд, в пространствата, които са обиталище на душите. Осъзнаването на тази невъзможност е скритият извор на тъгата.Човешкият копнеж към пълното сливане на безсмъртната душа с тленното тяло е изначален.Душата ни е уморена от копнежи.......


Една невъзможна мечта е скрита в подтекста на Дебеляновата елегия мечтата по жадувания покой в обятията на майката.Няма го вече това убежище на тихата ласка и на нежната душевна топлота.Останал е само споменът.Поетът го преживява като реалност, защото всеки спомен е частица от нашата същност.Смисълът на тъгата е в необратимия ход на живота и невъзможността да се повтори това, което е било. Споменът се е превърнал в мечта да се изживее красотата на мига от миналото сега или някъде в бъдъщето.Иначе казано, мечтата и споменът са се слели и мигът сега е погълнал Времената. Условното наклонение в стиховете е най точният художествен изказ на тази невъзможност да се преживее още веднъж мечтаното завръщане в лоното на покоя.

Бащината къща е образ символ на свещеното простронство и на чистото време на детството.Всеки от нас носи в душата си сповена за такова завръщане в уютния и спокоен дом.Но поетът символист е избрал най - подходящият миг за своето споменно завръщане когато вечерта смирено гасне оня залезен миг, в който светлината неусетно си утива, защото слънцето е започнало своя тайнствен път отвъд земята.Душата на скитника странник вече може да намери жадувания покой в мрака на нощта

Особено е усещането за тишината в Дебеляновите стихове. Тя сакаш трябва да ни напомни за тишината в храма.Невъзможно е там да говориш високо или да се смееш с пълен глас.Кощунство е, защото храмът е пространство за душите,а техният глас е безмълвен,както е безмълвна молитвата на смирения богомолец.Затова и вечерта смирено гасне, като че ли готова за своята молитва. И пазвите на нощта са тихи, и