ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

Дихателната система осъществява доставянето на необходимия за организма кислород и отделянето в атмосферния въздух на получения при окислителните процеси въглероден двуокис.

При най-низшите животни главна роля в акта на дишането играе цялата външна повърхност на тялото, като обмяната на газовете между околната среда и организма се осъществява чрез най-външния слой на протоплазмата екзоплазмата.

В процеса на еволюцията у водните животни се появяват хрилете като дихателни органи. Хрилете представляват специални приспособления на първичната храносмилателна тръба. Минаващата през хрилните цепки вода мие богатите на кръвоносни капиляри люспести образувания, при което разтвореният във водата кислород преминава в кръвта, а въглеродният двуокис се отделя във водата.

При сухоземните животни хрилете като дихателни органи биват заменени от белите дробове. За разлика от хрилното дишане при белодробното дишане кислородът се набавя от вдишвания въздух.

Ясно е, че от особеностите на природната среда, в която живеят организмите, във филогенезата се сменят последователно различни по сложност дихателни органи, които осъществяват обмяната на веществата.

У бозайниците дихателните органи се развиват от предната стена на началната част на храносмилателната тръба. Вследствие на това между дихателната и храносмилателната система съществува връзка. У човека тази връзка се е запазила, поради което в областта на гълтача дихателният път се кръстосва с храносмилателния.

Постоянната нужда от приток на достатъчно количество богат на кислород въздух е наложила образуването на дихателни пътища, стените на които са изградени от неподатливи тъкани костна и хрущялна. По този начин независимо от сменянето на положително с отрицателно налягане се осигурява свободна циркулация на въздух.

Органите на дихателната система могат да бъдат разделени на дихателни пътища (носна кухина, гълтач, гръклян, трахея и бронхи) и респираторна част (белодробните алвеоли), в която се извършва обмяната на газовете.