(6.11.1996)

Тема 2. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПРОФЕСИИТЕ.

I. Професията е психична насоченост към определен вид трудова дейност, за чието осъществяване са необходими съответните навици и умения, придобити чрез образователна и професионална подготовка или чрез непосредствен практически опит.

Основните характеристики на професията се определят в зависимост от:

- съдържанието на труда

- предмета на труда

- средствата на труда

Чрез професията човек се реализира в обществото, чрез нея създава ценности за обществото и себе си, като осигурява съществуването си.

Професиите не са статични единици, те се развиват с развитието на средствата на труда, с промяната на предмета на труда и придобиват ново съдържание. Така че, едни професии се променят, но се създават и нови, докато други отпадат. Веднъж подготвен професионално, на човек често се налага да се преквалифицира, което прави наложително създаването у хората на нагласи за постоянна промяна. Трагични са изследванията на безработни в последно време, които не се променят и адаптират към нова дейност.

Съгласуването на изискванията на професионалната дейност и на индивидуалните нагласи (интереси) определят в голяма степен и самата насоченост към професията, към по-големи професионални постижения.

II. За правилното осъществяване на контакта между личността и професионалната дейност е необходим анализ на професиите.

Като тръгнем най-общо от психологическата структура на трудовата дейност, а именно, че тя се състои от мотиви, цели, действия, операции и резултати, можем да заключим, че изброените трябва да подлежат на анализ от психологическа гледна точка, за да можем да оптимизираме съотношението "личност - професионална дейност".

Изследването на професията започва още в 1912 г. с методиката, която създава Липпман. Тя се състои от 150 въпроса, чрез които на 4-степенна скала трябва да се определи доколко значимо за дадена професия е даденото професионално качество. Степените са: 1) "не е необходимо"; 2) "малко необходимо"; 3) "средно необходимо"; 4) "необходимо".

Направен е опит да се включат почти всички психични сфери на личността, нейните качества и свойства.

В резултат на тази методика и на отговорите, които дават изтъкнати представители на дадена професия, може да се направи т.нар.ПРОФИЛ НА ПРОФЕСИЯТА. На базата му лесно се очертават професионално значимите качества, които по-нататък подлежат на оценка.

По-късно опитите за анализ на професията продължават и се изгражда нова методика, наречена ПСИХОПРОФЕСИОГРАФИЯ, а резултатът, който се получава, е т.нар. ПСИХОПРОФЕСИОГРАМА.

Видове психопрофесиограми:

1. Т.нар. описателни.

Правят се с цел професионално ориентиране и най-общо запознаване с професионалната дейност на неспециалисти, които имат интерес към съответната професия.

Описателната психопрофесиограма съдържа 3 части, които включват:

а) Първа част - общи информации за дейността, а именно:

какъв вид професионална дейност е, престиж на професията, необходима подготовка, образование, необходим трудов стаж, условия за работа, заплащане, възможности за реализация и за повишаване на квалификацията.

Тези общи неща за професията се оформят в резултат от проучване на документи и на експертни оценки.

б) Втора част - действителната психопрофесиограма.

На базата на наблюдения и експертни оценки се вписват най-важните психични качества, които трябва да притежава лицето, за да упражнява тази професия. За описателната психопрофесиограма не са необходими изследвания и методики. Тя се прави само на базата на наблюдения и на разговори със специалисти.

в) Трета част.

Включва тези качества, които са противопоказни за изпълнението на професията (заболявания, физически или психични недъзи).

2. Психопрофесиограма, необходима за извършване на професионален подбор.

Разликата е предимно във Втората част на психопрофесиограмата, за чието изпълнение са необходими изследвания (т.е. предварителна работа). За да се осъществи анализа на професията при този вид психопрофесиограма, трябва да има на разположение определена батерия от методики, които могат да изследват различни страни на личността - качества и способности, типологични характеристики, личностови характеристики. Необходимо е да се разполага поне с няколко методики, които могат да изследват определено качество, за да се провери коя от тях е най-надеждна за конкретната професионална дейност.

а) Първа стъпка.