Диференциална психология

УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА

(доц. Веселина Русинова)

КОНСПЕКТ

1. Структура и функции на организациите.

2. Психологически анализ на професиите.

3. Професионална пригодност.

4. Същност и видове професионален подбор.

5. Методи за професионален подбор.

6. Оценка на персонала.

7. Стимулиране на персонала.

8. Психологически проблеми на комуникациите.

9. Същност и управление на конфликтите.

10. Психологически проблеми на управлението на персонала.

11. Стилове на управление на персонала.

12. Фирмено развитие. Проблеми на промяната в организациите.

13. Психично здраве.

14. Физически условия на работната среда.

Литература:

- "Психосоциални проблеми на труда" (сборник). С., Изд. на БАН, 1995

- Русинова,В. "Психологични фактори за ефективност на труда". С., 1980

- Шопов, Атанасова "Управление на персонала". С., 1995

- Смит, Уейкли "Психология на организационното поведение". Варна, 1992

- Джонсън "Едноминутният мениджър". С., 1989

- Питърс, Уотърман "Към съвършенство във фирменото управление". С., 1988

- Армстронг "Управление на човешките ресурси". С., 1993

(16.10.1996)

Тема 1. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ.

I. За да функционира ефективно една организация, са необходими здрави връзки между компонентите й. Теорията на управлението, която се основава на системния подход, разглежда организациите като множество, свързано по определен начин, което представлява единна цялост и е в равновесие с външната среда.

За да съществува една организация, е необходимо да са изпълнени няколко изисквания:

1. Ясно поставена цел и задачи, чрез които се постига целта.

2. Групиране на тези задачи по определени видове дейности.

3. Работата да е така обединена, че да съответства на изпълнението на целите на организацията.

4. Делегиране на пълномощия, разпределение на отговорностите (обикновено йерархично).

5. Система на комуникации между отделните компоненти и различните равнища (в хоризонтален и вертикален план). Комуникациите обезпечават взимането на решения, адекватни на ситуацията, спомагат за по-добър контрол, осъществяват координация в организацията.

6. Структурата на организацията да е така осъществена, че да има вътрешна съгласуваност между отделните дейности, за да работи организацията като цяло.

7. Организацията да е чувствителна към измененията на външната среда (своевременно осъществяване на промени въз основа на информация, идваща извън организацията).

Без изпълнението на тези изисквания, някаква цялост може да се нарече организация, но тя НЕ Е, защото не съдейства за постигане на обща цел.

II. Обикновено (в литературата) организациите се делят на:

1. НЕФОРМАЛНИ.

2. ФОРМАЛНИ.

Същността на формалните организации предполага външно поставяне на целта. Цялостната структура се формира така, че да подпомага постигането на целта. Всички звена в организацията (пряко или косвено) са свързани с крайната цел и на участниците във всяко звено трябва да е ясна ролята на звеното за постигане на крайната цел.

Тъй като целта е външно поставена, са необходими редица действия, за да е приета тя от хората, работещи в организацията, и да стане цел на всеки индивид, работещ в тази организация. За тази цел се изгражда стимулационна система. Стимулите трябва да съдействат за обединяване на личния интерес (цел) с общия интерес (цел). От психологическа гледна точка става въпрос за т.нар. включеност, лоялност към организацията и целите й.

Основна характеристика:

Наличието и на предварително определена структура (освен външно поставената цел), която после се запълва с персонал, както и на взаимоотношения и отговорности. Установяват се социални роли и норми, които трябва да се изпълняват от всеки член на тази организация. Изпълне