(Т1)Думата дидактика(Д) има древногр. произход и означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане на основите на Д, като наука най-голяма заслуга има чешкия педагог Ян Коменски. Той е признат и за основоположник на Д. Понятието Д се използва от него в широк смисъл като изкуство не само да обучава, а и да възпитава. По негово време мнозина автори разглеждат неправилно Д, като изкуство или като наука и изкуство едновременно. През последните години тя се разглежда като наука за обучението и е придобила статут на относително самостоятелна педагогическа наука със свои предмет, з-чи и методи.V Голяма заслуга за отделянето на предмета на Д от предмета на сродните й науки има В. Краевски, който подчертава важността на две основни положения:V1. Връзката м/у теорията и практиката.V2. Активният х-ер на познавателния процес.V За предмет на Д се приема съдържанието на образуванието (какво да се учи) и организацията на обучението (как да се учи).V Според Краевски съществуват две основни дейности: преподаване и учене, намиращи се в единство, което обединява цялата с-ма от дидактически отн-ия. Според Краевски предмет на Д е връзката м/у преподаването и ученето, тяхното единство. Функции на Д са:V1. Обучението като обект на изучаване описателно-относителна ф-кция, която отразява дидактическата действителност такава каквато е.V2. Обект на научно прогнозиране конструктивно-техническа ф-я.V Тези функции са тясно свързани пом/у си. Задачите на Д са:V1. Посочва пътищата на процеса на усъвършенстване.V2. Разработва съвременни форми на обучение.V3. Разработва пътища за ръководене на уч-ците.V4. Разработва програма за обучение на напредналите уч-ци.V5. Съдейства за повишаване на педагогическото майсторство на учителя.V Към дидактическите категории се отнасят: обучение; образование; процес на обучение; принципи на обучение; методи на обучение; ученик; учител; подход и т.н.V Проблематиката на Д е изразена най-ясно в схемата на Миларе Защо?, Цел, Задачи на обучение: 1. Изучаване на определено учебно съдържание.2. Форми, методи и ср-ва.3. За кого? психически проблеми.4. Какъв резултат? методи за проверка и оценка.V Д е в тясна връзка с другите науки. Тя взаимодейства с:V1. Класическата педагогика.V2. История на педагогиката.V3. Частни дидактики.V4. Различните психологии.V5. Кибернетика.V6. Философия.V7. Етика.V8. Дефектология.V9. Логопедия.V10. Социология и др.

(Т2) Понятието обучение(О) е всеобхватно в Д. То е многозначно и обхваща много важна част от социалното битие на човека. О е един от основните видове обществена дейност, изразяваща се в предаването и усвояването на натрупания соц. опит. О-то възниква в ранните етапи в развитието на човешкото общество. Подготовката на младото поколение за живота ч/з предаване на от възрастните на придобития от тях опит е важна предпоставка за по-нататъшното развитие на обществото. В пърлобитния строй подрастващите са усвоявали този опит стихиино по пътя на подражанието. В хода на историческото развитие предаването и усвояването на социалния опит се превръща в отделен вид обществена дейност. Соц. опит съществува в две основни форми: предметна (оръдия на труда, машини, научни знания); формата на живата дейност на различните поколения (знания, умения и навици). Овладяването на двете форми се извършва в процеса на приобщаване в дейността на вече обучените поколения. Всяко поколение предава на следващото целия натрупан опит, но това става постепенно. Една от най-важните функции на О е да подготвя подрастващите да живеят в даденото общество, да се приобщават към действителността. Друга основна функция е грижата за подрастващото поколение, което трябва да расте здраво. Друга ф-я е предаването на придобития опит и знания от поколение на поколение, овладяване на обществените норми, овладяване на културните ценности (изкуство, език и т.н.). V О винаги има конкретно исторически х-ер. То непрекъснато се изменя взависимост от обществено-историческите условия и продължава през целия активен живот на човека. Необходимо е да се направи реазлика м/у О като реално явление и като понятие включено в различните дисциплини. На най-високо равнище О се разглежда като соц. явление, а на равнище педагогика като д-ст за предаване на обществения опит на подрастващите. На равнище Д, О-то представлява единството м/у преподаването и ученето. Трябва да се прави разлика м/у О и възпитание. О се явява като процес на предаване и усвояване на знания, умения и навици, а възпитанието като целенасочено формиране на мирогледа, облика и т.н. Възпитанието и О-то се намират в тясно корелативно единство.

(Т3)Д изучава Об-то не само като реален факт, а и като обект на научно обосноваване, като научно обоснован проект (курс на обучение) и реализиран проект. Научното обосноваване на О-то се основава в/у познавателното описание на О-то и преминава през редица етапи. Най-общо О-то може да се определи като организационно-функционално единство м/у ръководната д-ст на уч-ля и учебната д-ст на уч-ците. Разглеждането на О-то като целенасочен, организиран, съзнателен, ръководен и управляван п-с, като познавателен п-с допълва неговата същностна х-ка. О-то е многостранен п-с. В лит-та понятието обучение и п-с на об-ние се употребяват като синоними. Някои автори правят разграничение м/у двете понятия. Според Лернер О-то е акт на взаимод-ие м/у уч-ля и уч-ка, а п-са на обучение е понятие, х-еризиращо модела на О-ие, независимо от това къде се осъществява и кой го провежда. Не съществува единство м/у авторите и при употребата на понятията учебен п-с и п-с на об-ние. В Д п-с на об-ние е по-общо понятие от уч. п-с доколкото ученето се вкл. в об-ието. В уч. п-с могат да се обхванат всички п-си на учене. В този смисъл понятието уч. п-с е по-широко от понятието об-ие, което е бинарна д-ст, тъй като в него участват 2 страни уч-ел и уч-ци, които са в определени взаимоотн-ия. Понякога п-са на об-ие се разглежда твърде опростено, като се смята, че активната страна, субекта на об-ието е уч-еля, а уч-ците са само обект на об-ние. В действителността основната роля се пада на уч-ците. Уч-лят изпълнява ръководна роля, която до голяма степен е зависима от д-стта на уч-ците. Обикновено д-стта на уч-еля се х-еризира като преподаване, а на уч-ците като учене. Преподаването и ученето са две диалектически свързани страни на единния п-с на об-ие, без който не може да съществува. V Ученето е първичен основен п-с, но в п-са на об-ие то е органически свързано с преподаването. Същността на об-ието може да се разкрие само в/у основата на единството м/у д-стта уч-еля и д-стта на уч-ците, м/у преподаването и ученето. Ръководната д-ст на уч-еля е специфичен проф.-педагогически труд, имащ своите особености и закономерности. Преподаването в п-са на об-ие предполага активното и самостотелно участие на уч-ците. Ученето е свързано с преподаването. Учебното познание, което се придобива в п-са на об-ие е р-ат както от ученето, така и от преподаването. V П-са на об-ие е едновременно и п-с на духовно и физическо развитие и възпитание. Проблемът за отн-ието м/у об-ие и разв-е е централен прбл. в педаг-ката. Коменски изтъква необходимостта об-ието да се съобразява с особеностите на детето, неговите възможности. Според него развитието се осъществява ч/з об-ие и възп-ие, основаващи се на законите на природата. Песталоци разглежда об-ието като ср-во за разв-е на силите и способностите. Ушински подчертава значението на об-ието за редица психически п-си: внимание, представа, памет, въображение, воля и др. Отн-ието м/у об-ието и разв-то е предмет на обсъждане от много зап. учени. Торндайк разглежда об-ието и разв-то като тъждествен п-с и според него ученето е придобиване на нови форми на поведение. Той обаче не прави разлика м/у ученето при хората и животните. Съществен принос за изясняването на проблема за отн-ието м/у об-ие и разв-е имат видните психолози Виготски и Рубенщайн, който изтъква, че възп-ието и разв-ето са 2 страни от един и същ п-с. Той разграничава п-са на натрупване на опит, на овладяване на знания, ум., н., които нарича учене, от п-са на формиране на способностите, които определя като разв-ие. Разв-ието се извършва ч/з усвояване на соц. опит. В съвременните усл-ия традиционното об-ие започва да отстъпва място на формиращия се нов, активно-творчески тип об-ие, който създава най-благоприятни усл-ия за цялостното формиране на личността на ученика, за неговото разв-ие и възп-ие. Една от основните особености на об-ието е, че то възпитава.

(Т8) Думата принцип има лат. пр-ход и означ. изходно начало, основа, осн. положение, ръководство за д-вие. Под пр-ип на об-ие разбираме общи положения, отразяващи най-важните признаци и закономерности на п-са на об-ие и служат за насочване уч. д-ст на уч-еля. Дидактическите пр-пи отразяват обективните закони и закономерности на уч. п-с. Закона е всеобщата, повтаряща се връзка м/у п-са и явлението, представя тяхното проявление и развитие. Закономернст е всеобщата подреденост на явленията и е по-общо понятие от закона. Законът и закономерностите представляват връзката, единството м/у преподаването, ученето, об-ието. Съществува зависимост м/у об-ие и възпитание и обществените отн-ия. Училищното об-ие и образование съответства на постиженията на съответните научни направления.V Закон на Ушински колкото повече фактически зн-ия е усвоил и осмислил уч-ка, толкова по-силен и развит е той.V Пр-пите на об-ие определят д-стта на уч-еля и уч-ците, вътрешната съществена среда и взаимовръзка м/у д-стта на уч-еля и д-стта на уч-ците. Пр-пите на об-ие са закономерностите на об-ието. Те се извеждат в основата на съдържанието, орг-цията и методите на об-ие. Те се базират на връзката м/у т-ията и практ-та на об-ието и определят основите на науките. Те определят ф-кционалната технологична орг-ция на об-то и произхождат от добрия педагогически опит, от закономерностите на об-ието, от т-ията на познанието, от целите на об-ието и от възрастовите особености. Съществ. следните дидактически пр-ипи на об-ие: пр-ип на достъпност; пр. на нагледност; пр. за трайно овладяване на зн-ията; пр. на системност и последователност; пр. на индивидуалния подход; пр. на научност за подбор на учебното съдържание.V Спорни пр-пи: пр. за развиващия х-ер на об-ието; за възпитателния х-ер; за колективния х-ер; за връзка м/у т-ия и практика.V Бинарния подход на Данаилов е пр-пи по двойки: пр. за съзнателност и активност; пр. на ръководни и подчинени пр-пи; пр. за мястото, времето, за целевата ориентация.V Бабански разглежда пр-пите на об-ие във връзка с останалите компоненти в п-са на об-ието.