ДИАЛОГЪТ МЕЖДУ ДВЕ МОЛИТВИ
(Към проблема за библейските първообрази в поезията)

Димитър Ефендулов

web

Така формулираната тема е твърде обхватна и многообразна: нейната теоретична същност отвежда към проблема за междутекстовостта в изкуството изобщо, конкретно-прагматичните й насоки водят до интерпретирането на отделни произведения в творчеството на Ботев и Вазов във връзка с двуделието Библия - литература. По познати съображения десетилетия наред тази тема бе съзнателно подминавана, занемарявана, когато става дума за нейното разработване във връзка с натрупаното наследство. Впрочем разработването не спря, а се развихри в атеистична насока, която обхвана всички форми на духовния живот, неотменно подчинени на познатия идеологически прагматизъм. В последните няколко години отношението библейска традиция - художествена литература настоятелно придоби актуален характер. Защото не е възможно онова, което е създадено в тази насока, в днешната критическа практика да бъде осмисляно единствено от позициите на прословутата тема "Религията е опиум за народите". Възстановяването на традицията в нейното многообразие създаде благоприятна атмосфера, стимул и мотивация за позитивно и задълбочено научно разработване на този проблем при наличието на възможност за защита на различни гледни точки с различна идейна и философска подплата. И приносът в новото начинание е безспорен, защото той е резултат не на диктуващия до неотдавна войнстващ атеизъм, а на опита да се навлезе в сложните сфери на поетиката в нейните теоретични и практически измерения...

Като съзнавам сложността на проблемите, свързани с триделието библейски първообраз - литературен текст - критическа рефлексия, в настоящето изложение ще изкажа някои съображения в тази насока без претенции за изчерпателност. Преди това обаче искам да изтъкна, че моята гледна точка на тълкувател ще бъде съобразена с позитивно (но не и безалтернативно) отношение към монотеистичните религии и в частност към християнството в неговия ортодоксален вариант. Подобно отношение едва ли би могло да бъде обявено за предпоставена тенденциозност, защото е проникнато от съзнанието за толерантност към различните гледища във верско отношение: в това число и към противниците на религията в техните скрити или явни форми на проявление. В хода на тези мисли искам да поставя един съществен въпрос, който се отнася едновременно и към твореца, и към неговия интерпретатор. А той е: дали библейското слово е дело, вдъхновено от свръхестественото начало, наречено Бог, или е земно явление, което е създадено от човека творец. Впрочем този "частен" проблем във връзка с междутекстовите отношения отвежда до вечната загадка за съществуването или за отсъствието на всемогъщия творец Бог. С други думи: онтологично, в смисъл само по себе си съществуване ли е тази висша сила или е земно творение, създадено от човешката творческа енергия. Транспониран върху художественото творчество, този универсален проблем може да бъде наблюдаван в редица произведения на изкуството и в частност на литературата от световен или национален характер...