Диалогичността на Ботевата поезия

Поезията на Ботев се намира на границата на две типологически епохи в развитието на българската лирика.Като гранична,поезия му съдържа противоречия,които допринасят за нейната ударност и провокативност.Българската критика до такаеа степен обоготвори Ботевото творчество,че превърна самото насочване към Ботев в клише.И все оше какви са тенденциите зв сувременната му интерпретация?Поетически анализи без изключение разглеждат диалогичността на Ботевата поезия и дотолкова акцентират върху нея,че я издигат до една от развойните прояви на лирическия глас в българската литература.Характеристика на цялата възрожденска поезия от Димитър Попски до Ботев и ранния Вазов е нейната отчетлива комуникативност-стихитворенията се градят не като текстове-светове (както ще стане в началото на нашия век-типичен например е Сън за щастие на Пенчо Славейков), ак като поетически изказвания; характерна е близостта им с риториката и туждественото публично говорене,почти задължителната звателна форма в началото,експлицираният адресат,отчетливата интонационна напрегнатост-пише Александър Кьосев в статията си Речев жест и метафоричност в поезията на Ботев*.Такава е насоката и на изчерпателната статия на Никола Георгиев Вик и мълчание в лириката на Ботев: Видяна в светлината на речевата ситуация,Ботевата лирика показва ,че само в три стихотворения няма вокативност**-във всичкиостанали лирическият говорител се обръща към някого...В основната част на Ботевата лирика има размяна на реплики,много междутекстови спойки.*.Какви проблеми поставя обаче тази диалогичност?

Изменението,което извършва Ботев с комуникативните характеристики на езика,е възможно и заради изчерпанататрадиция на Възраждането.Поетическото боравене именно с въздействените черти на езика ще бъде закономерно явление за периода на Късното Възраждане-това е период на значителна промяна в насочеността на езика-от доминираща роля на устното слово към доминиране на писмеността,време на конфликт между риторична и песенна традиция и промяна на аудиторията-от ограничено-местна към национална.Както отбелязва Александър Кьосев: Комуникативната среда на литературата-чрез своя наустановен,противоречив и конфликтен характер-превръща гласа,словестното действие,адресата, чуването на словото от нормални компоненти на всяка ъстна комуникация в поетически проблеми,в генератори** на вторични поетически значения.*** И именно защото обслужва две литературни традиции-бъзрожденската и модерната,диалогичната поезия на Ботев крие противоречия.Фолклорните елементи изграждат мрежа от значения,които не се покриват със значенията,породени от силната поезия на Аза,която е характерен белег на лириката.Ще разгледаме по-подробно този процес,като го проектираме през образа на майката в две Ботеви творби: Майце си и На прощаване.

Допускаме наличието на образа на майката,защото нейнотоприсъствие се маркира чрез обръщенията.В първия стих на Майце си четем: Ти ли си