Детството в романа Том Сойер

от Марк Твен

Необходимостта да се познава детското пространство ще открием на всеки

етап от развитието на човешката култура и цивилизация. Но особено силно това

пространство се осветява при проследяване биографията на автори, чиито творби

разкриват детския свят.В духа на модерното изкуство, което приема, че дори и

стата абстракция е образ на конкретната природа, за Марк Твен отправна точка към

общото е конкретното. От конкретните примери, които той не спира да посочва и да

анализира, може да стигнем до цялостната картина, отразяваща положението на

детето. През 1912 г. роденият в Испания художник Пабло Пикасо прави това, което

нарича колажи от парчета и остатъци. На същия принцип Марк Твен се взира в

конкретната детска съдба, вмества я в общата картина и я превръща в парче от

колажа, наречен Детство. Този колаж е изграден от случки незначителни,

случки, които не си заслужава да се балсамират и въпреки това паметта ми ги е

съхранявала грижливо и е изхвърляла много по-значителни неща, за да им отвори

място и да ги настани по-удобно. Работата е там, че в човешката памет, както и в

човешката съвест, няма никаква логика, че паметта не може да прави преценка за

тойностите и съотношенията./1/

ВЪНШНА благополучие, духовното здраве, от историческата ситуация и от

социалната формация, към която принадлежи. С оглед резултатите и механизма на

промените, които настъпват през детството, може да ги определим като външни и

вътрешни. Запознат с утвърдените обществени нагласи, авторът представя своите

възгледи за детското пространство. Той се стреми да ги разясни на възможно най-

широката аудитория. Рисувайки различни модели на детски персонажи, писателят

проектира част от своето мислене в образи. Като белетрист той търси мястото на

детето не само в национален, но и в общочовешки аспект. Така че детското

пространство в романа на Марк Твен може да се разглежда в социален,

интелектуален и общочовешки план.

Взаимоотношенията на детето и заобикалящия го свят се усложняват и в

същото време се обогатяват с целия спектър на авторовото светоизживяване, което

му позволява да създаде самостоятелен и пълноценен художествен образ на детето

в Том Сойер. Авторовото чувство ту скъсява, ту увеличава дистанцията на детето

до читателя чрез средоточие на различни пулсации възхищение, ирония, трезво

повествование. Съизмервайки различните детски модели на поведение, писателят

разбира, че придобивките за детето в някои случаи са форма на загуба, а загубите в

други случаи са средство за обогатяване.

Стремежът на Марк Твен е да улови вътрешните, духовните измерения на

детското пространство. Но вътрешна промяна без създаването на външни условия

няма. Типичен за Марк Твен е интересът към външната реалност. Тя е изобразена

чрез различни топоси.

Централен топос във външното пространство на детството за Марк Твен е

реката. Както отбелязва Маркъс Канлиф /2/ за Дикенс Мисисипи е мръсен канал, в

който тече рядка кал и не се забелязва нищо приятно, освен безобидната

светкавица, която всяка нощ проблясва на тъмния хоризонт, а за младия Марк Твен

реката е целият му живот.Според Никола Бенин: Топосите в литературните творби

не са само място, където протича животът на човека. Топосите са антропологични

координати, богати символни зони. Те са онова, с което се съединяваме, безкрайно

повторение на пространството, регламентиран свят според човешките и природните

закони. Разбира се, не за първи път животът е сравняван с река: от митологията, та

до Лев Толстой, за когото хората са като реките, течащата вода е огледало на