Детското страдание

(Есе)

Детското страдание - винаги го е имало и винаги ще го има. Навсякъде по света. Независимо дали си в Америка или Европа, Африка или Австралия, навсякъде децата страдат от мизерия, глад, студ, насилие. Така е било и така ще си остане. Но какво всъщност е детското страдание?

За някои страдание е, че не могат да имат най-модните дънки или най-скъпия телефон. Че са те наказали да не излизаш тази вечер или че си получил двойка. Но какво ще каже детето, лишено от родителска ласка, това, което броди само, босо и дрипаво из заледените и мрачни улици или това, което проси за коричка хляб? Детето, което всяка вечер е бито от пияния си баща. Какво ще кажат те за детското страдание?

И докато ти страдаш, че нямаш най-готините дънки, просячето от улицата би се зарадвало на каквито и да е дрехи и обувки. Не можеш да имаш най-скъпия телефон, а замислял ли си се, че сирачето от дома дори не е виждало подобно нещо. Направил си някоя глупост и си наказан да не излизаш тази вечер, но едва ли завиждаш на детето, което по цели нощи е навън, но не по собствено желание, а защото няма къде да отиде, няма дом, няма семейство. Получил си поредната двойка и страдаш, но какво ще кажат тези, които не ходят на училище, но не защото така искат, а защото нямат пари за учебници. Все още ли страдаш? Все още ли си мислиш, че си най-нещастното дете на света?

Водеща тема в цикъла "Зимни вечери" от Христо Смирненски е тази за човешкото страдание. Едни от образите на човека в неговата поема са децата, но не щастливите, волни и усмихнати деца, а тези, подложени на глад, мизерия и страдание. В неговата творба е представен трудният живот на бедните през студената и мрачна зима. Чрез нея той ни разкрива какво е детското страдание по особено тъжен начин. И въпреки че поемата е писана през 1923г. нещата са същите и сега. Детското страдание го е имало преди, има го и сега, ще го има и занапред.

Но какво знам аз за детското страдание? Аз, която си имам дом, семейство, ходя на училище, никога не съм гладувала или била на студено. И какво като нямам най-яките дънки или най-скъпия телефон? Това за мен не са неща, за които да страдаш. Вместо това бъди благодарен за покрива над главата си и хляба в устата си, защото някои нямат дори това.