Проф. ГЕНЧО Д. ПИРЬОВ

ДЕТСКА ПСИХОЛОГИЯ

С ДЕФЕКТОЛОГИЯ

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО НАУКА И ИЗКУСТВО" София 1959

Глава първа

ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Интересът към проблемите на детското развитие датира още от древно

време. Един от най-изтъкнатите представители на древногръцката мисъл

Аристотел (384322 г. пр. н. е.) обръща поглед към някои въпроси на

развитието на детето и дава първата пе-риодизация на това развитие.1

Теоретикът на римското възпитание М. Ф. Квинтилиян (42118 г.) също така

спира вниманието си върху някои особености на детето, като специално изтъква

големите му възможности за развитие.

След тъмната епоха на средновековието, когато изобщо проблемите на

психологията на човека не се разработват и се установява възгледът за детето

като миниатюрен възрастен човек, в трудовете на пехагозите-хуманисти се

забелязват първите проблясъци на научния интерес към въпросите на детското

развитие и възпитание. Тези проблясъци се проявяват в трудовете на Виторино

де Фелтре, на ФрансоаРабле,но особено ярки те са в трудовете на Мишел М о н-

тен (15331592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да

възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да

се вземе като мото на детската психология и на педагогията.

Най-високата точка в развитието на този интерес към детето през епохата

на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос

Коменски (15921670 г.). В неговите трудове Велика дидактика" и Майчино

училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за

развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право

Коменски може да се приеме като предтеча на детската психология.

Срещу песимистичния възглед за човека, преобладаващ през сред-

новековието, Коменски противопоставя оптимистичния възглед за детето като

неоценено благо", като безценно съкровище", което има големи възможности

за развитие. Вместо средновековното разбиране за детето като миниатюрен

възрастен, Коменски развива идеите за своеобразния характер на детството,

което има свой дълбок смисъл и

'Аристотел дели детското развитие на три периода: 1) до 7 години;

2) от 7 години до настъпване на половата зрялост и 3) от настъпване на половата зрялост до 21

година.

голямо значение. На възгледите за предопределеността на развитието на човека

от провидението или от родовото благородство Коменски противопоставя

възгледа за силата на възпитанието, значението на личните усилия за издигането

на човека. Коменски се явява ярък защитник на идеята, че човек без възпитание

не може да стане истински човек. Той е един от първите защитници на децата

като бъдещи творци на науката, изкуствата, обществения живот.1 Я. А. Коменски

не само предлага периодизация на детското развитие и се спира на възрастовите

особености в тясна връзка с обучението на децата, но разглежда и въпросите за

типологическите и индивидуалните особености на децата,2

Следващият етап от развитието на интереса към детството като особен

период от живота на човека бележат трудовете на големия френски мислител

Жан Жак Русо (17121778 г.). В своята книга Емил или за възпитанието" Русо

не само доразвива някои от идеите, които се очертават у Коменски, но при

условията на общественото развитие в навечерието на буржоазната френска

революция от 1789 г. очерта нови възгледи за детето и за възпитанието, които