ДЕСЕТА ГЛАВА

1. В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се в Русчук, Македонски успява сам да извоюва правото да стане пратеник на хъшовете. В X глава писателят проследява действията и преживяванията на героя, когато преминава Дунава в изпълнената с опасности февруарска нощ.

2. В центъра на десета глава застава не общност, а един герой, и
то тъкмо този, създал до момента у читателя най-противоречива представа за себе си. Текстът окончателно извежда на преден план едното от неговите лица -това на решителен и смел човек. Невъзможни, немислими изглеждат себеотрицанието и решителността, проявени от Македонски при преминаването на замръзналия Дунав. Но тъкмо чрез тях той доказва, че не е празнодумец, а човек на действието. Доказва,
че симпатичният мошеник, за когото би могъл да бъде сметнат до момента, е само делничното му лице.

3. Зимната картина - Повествованието за трудния и героичен път
на Македонски Вазов разкрива на фона на суровия зимен пейзаж, за да открои достойнствата на хъша, способен да рискува, но да постигне целта си. Писателят конкретизира времето и мястото на действието 20 февруари, левият бряг на Дунава, за да внуши историческа достоверност на събитията. Контрастното изображение: бяло-черно, скованост-движение, внушава зловещи предчувствия за опасност.
Обичайното присъствие на пътници, които преминават по замръзналата река, е заменено с безлюдност и нощна пустота. Привидната неподвижност на реката внушава чувство на заплаха. Метафоричното сравнение "едно хладнокръвно лице, което прикрива буйните вълнения на една душа" създава впечатление за вътрешно напрежение, за тайнственост, което предизвиква страх пред неизвестното. Епитетите "черни, шумящи, сърдити" създават усещане за враждебност и криещи опасности, но и подсказват за качествата на хъша, който не се бои нито от заплахите на студената зима, нито от изненадите, които реката крие. Единственият "източник на светлина" и топлина - малките огънчета, които "блещукаш на отсрещния бряг" и "непреодолимо привличат погледа , е далечен. Контрастът с обграждащата тъмнина и студ засилва чувството за безнадеждност и самота.

4. Македонски - На фона на смразяващата февруарска нощ Вазов изгражда представата за уверения път на Македонски. Неговата самотна фигура сред мрака и студа изглежда страшно, зловещо, но и величествено. Изтъкването на трудностите косвено характеризира онзи, който има куража да ги преодолява -подчертаването на суровите условия, в които действа пратеникът, създава внушение за огромното усилие, което изисква изпълнението на мисията. Човешката фигура изглежда твърде самотна и нищожна сред враждебния пейзаж. Сянката му е страшна и загадъчна. Това