"Дервишово семе"-разказ за отношенията между дълга към рода и поривите на любовта

Историята се предава в аз-изповедна форма от главния герой на разказа-Рамадан.Той разказва за съдбата си след трагичната смърт на родителите му,когато грижите над него поема дядо му.Тъй като в онова време в Родопите най-важни са били законите на Рода,когато Рамадан навършва шестнадесет години,дядо му решава,че е време да ожени внука си,за да не бъде прекършен родовия клон от семейното дърво.

Рамадан няма право да изрази своето мнение пред дядо си,единственият въпрос,за който се обръщат към младото момче е какви потури иска-вапсани или сури.Всичките решения за сватбата на Рамадан взима дядо му-като започнем от това коя ще е невестата и стигнем до изпълненията на дълга към рода-основният въпрос,стоящ между Рамадан и истинската му любов.
Първата брачна нощ не минава по линиите на очакванията на дядото,защото младите съпрузи са житейски неопитни и след като едва се запознават,любовта им започва да съзрява,чрез игра на пумпал.

Щастието на Рамадан и Силвина бива нарушено от братята на младата невеста-едепсизите,разбират,че си е още мома и я продават на съседа на Рамадан-Руфат,за два пърча.Когато разбира,че Силвина е открадната насила,в Рамадан започва да бушува желание за отмъщение.Той преминава през много душевни терзания,но нито едно от тях не помага да си върне обичната съпруга.В случая се намесват законите на рода-Рамадан няма право на отмъщава на съседа си,докато не изпълни задълженията си за продължението към рода.

Годините минават и дълга към рода бива изпълнен,когато Рамадан е на четиридесет години.Тогава вече и той,и Силвина имат деца,като Рамадан подчертава,че И тъй се понесе животът,ден след ден,година след година.Ако не бяха пораснали децата ми,ако не бяха се оженили и народили свои,нямаше и да зная колко са години минали.

Възмездието,поднесено от съдбата,нанася по-голям удар,отколкото личното отмъщение.Щастието на Руфат не трае дълго -резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на легло.По неволи на съдбата