Истинската любов

Интерпретативно съчинение

Сигурно е,че откакто съществува,човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота-Истинската любов.И докато ни има на този свят-все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.Защото тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е в основата на най-великите трагедии,както е и в разказа ,,Дервишово семе на Николай Хайтов.Авторът умело напомня на читателите от къде идваме,а именно от любовта,и за какво сме създадени на този свят-създадени за любов.

Любовта е по-силна от смъртта,защото непрестано ражда живот.Така това съкрално чувство се възпламенява между обикновени хора като Рамадан и Силвина.Любовта е творец на живия свят. Любовта е творец на живия свят.Ала това не е ли Бог?Бог е любовТогава-любовта носи в себе си зародиша на безсмъртиетоНима любовта на Силвина и Рамдан да не е безсмъртна?Едва ли,защото любовта и безсмъртието са равносилни,равновелики.Всякакви определения и смисли се откриват и се приписват на истинската любов.Всеки човек сам за себе си търси и открива това най-чисто и най-светло чувство.А толкова различни сме ние хората,затова ще се спрем на един персонаж,а именно Рамадан.

Който поне веднъж в живота си е бил влюбен,той непременно е разбрал ,че това чувство го е направило вълшебник.Истинската любов ни облагородява и сътворява чудеса,затова и Рамадан ,влюбвайки се става по-великодушен. В такива моменти като че ли се срамуваме от собствените си слабости и искаме да постигнем съвършенство,за да заслужим чувствата на любимия.Търсим и откриваме собствената си доброта и щедро раздаваме духовните си съкровища така,както постъпва Рамадан спрямо Силвина.Затова от неговата душа изчезва злото като помисъл така,както изчезва и омразата.Така започва да тече времето.Малкото време на малките хора.Но покрай тях тече и голямото време на нацията.Възелът между Рамадан и Силвина е сплетен от закони,неподвластни на времето.Вечни.Така за отмъщението има две много сериозни причини-нарушаване на брачната връзка и с това застрашаването живота на рода и нарушаването на любовта.Но защо ли Рамадан се бави?И не само се бави.Дори се стига до парадокса той да носи дърва на своя съперник и душманин,да му сменя постелките.Защо?От човеколюбие?Едва ли.Той продължава да го мрази, но не може да пристъпи волята на любимата си.Но омразата изчезва като помисъл и злината като деяние.Излиза,че Рамадан е намерил в себе си божественото начало или поне търси пътя към жадуваното съвършенство.