В разкъза Дервишово Семе,Хайтовите герои живеят в неприкосновен свят с уважение към рода. Дервишово Семе е разказ за конфликта между любовта и родовите повели.Екранизираността на разказа се дължи на неповторимостта на образа на героя разказвач,Рамадан и неговата голяма любов.

Любовта на Рамадан и Силвина преминава през много трудности,на се запазва.Тяхната любов започва почти от ранна възраст,като детска игра,чиста и невинна.Любовта е вечна,защото преодолява злото и омразата,като се превръща в човечност и любов към другия.

В разказа Дервишово Семе любовта на Рамадан и Силвина започва още от ранна юношеска възраст,когато на Рамадан е отредено да се ожени за да продължи родовите повели.Тоя възел,да ти кажа много от далеч се завърза.Бях тогава на четиринадесет ненавършени години,без баща и майка.Рамадан изживява своето детство без майка нито баща,а със стар бубайка и баба,на която дясната ръка се вдървява и няма кой да върши къщната работа и дядо решава да ме ожени,без мое съгласие.Годиха ме,жениха ме това беше всичкото питане-Вапцани потури искам или сури?В очакване Рамадан да се ожени за избрана от дядо му съпруга той е очарован от хубостта й.Той я сравнява с пеперутка,а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото.И докато играят на пумпал,докато се развиват и повиват,докато се смеят и играят сърцето се навивало.

Любовта започва като детинска игра.Рамадан усеща как Силвина преобразява къщата,в която живеят.Засмените греди накичени от нея с разни цветове и билкипредставят цялата къщата като слънце,но за него истинското слънце е Силвина,защото е намерил своето щастие.Силвина е представена с вълшебни и неотразими коси-ту руси,ту червеникави,като че греят.Рамадан си мечтае Все да си е нощем,а пък той все да си лежи до нея,иле пък да и раздухва миглите.

След нейната загуба Рамадан чувства,че сърцето му е ограбено завинагиотскубнаха ми го заедно с корена .Силвина е продадена от братята си за двата пръча на Руфат. Любовта е смазана и унижена.Макар и разделени от съдбата,душите им съхраняват магията,която ги озарява и закриля.Те се обичат и успяват да се преборят с желанието да отмъстят.

Любовта е страдание за Рамадан.Той копнее за светли мигове,търси Силвина,гледайки в пенджерчето на Руфатови,но вижда само какглавата й висеше все като прекършена.Животът му е лишен от смисъл.Сила да продължи да живее му дава единственонастанилото си там непобедимо зло.Злото го обсебва,отдалечава го от истинския любящ Рамадан.За него сякаш няма спасение.Той живее с мисълта,че ще отмъсти.Злото му е все в акълапрез деня и през ноща.Триста пъти съм го трепал и съживявалтреска ме затресе и се разболях.Освен Силвина,тай не е в състояние да обича друга жена.

Любовта му към Силвина е преобразяваща сила,изправена срещу злото и отмъщението в душата му.Рамадан открива отново човешкото у себе си,осъзнава,че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат,защото в затвора няма да има дупчица към Силвина.В началото той не отмъщава,защото чака да порасне детето.Другата причина е заради молбата на Силвина да не се превръщам в звяр като Руфат.

Рамадан преминава през любовта и омразата,опознава радостта и злото,но въпреки това запазва своята човечност и доброта.През целия си живот Рамадан е на кръстопет между доброто и злото,прави своя труден избор и съхранява любовта.